На 1 ноември българите отново официално ще честваме Деня на народните будители. Идеята за такъв празник възниква като обществена инициатива от ученици, учители и будни граждани в Пловдив. Там през 1909 г. се провежда първото честване на Народните будители - на деня на Св. Иван Рилски, единодушно смятан за небесния покровител на България. Инициативата е проява на порасналото самочувствие и атмосфера на национален оптимизъм, породени от постоянния възход и успехи на българската нация и държава. Благодарение на своите духовни будители и водачи ние наложихме света да признае българските постижения – през 1870–та създаването на българската Екзархия, с Априлското въстание да предизвикаме войната за нашето Освобождение, Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. и най-сетне обявената през 1908 г. Независимост. Идеята бе именно на този ден българите с гордост да се обръщат назад и да отдават дан на плеядата духовни будители и водачи от Паисий насетне, благодарение на чиито идеи и усилия българската нация и държава бяха в непрекъснат възход.
Националните катастрофи, въпреки огромните усилия и жертви, с които завършват Междусъюзническата и Първата световна войни, коренно променят обществените настроения в България. За да пречупи тези негативни настроения и тенденции, особено сред младежта, министърът на просвещението в правителството на БЗНЗ – Стоян Омарчевски, през 1922 г., поема инициативата да превърне Деня на народните будели в официален училищен празник. В мотивите се казва, че младежта „се увлече от всекидневното, забавното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душата й, и лека полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото….Нима трябва да забравим всичко това? Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветляват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество“.
През 1945 г. комунистите, верни на своята интернационална идеология и борейки се срещу „великобългарският шовинизъм“ отменят празнуването на този уникален български празник. Закономерно, с падането на комунистическия режим в България българското общество се нуждаеше да се върне към своите корени и традиции, да се отърси от принудителните идеологически щампи и духовна изолация. България и българите отново трябваше да намерим своето духовно и политическо място сред останалите свободни и демократични народи. Така, възстановяването на празника придобиваше нов смисъл и съдържание. Отново инициативата първоначално бе на гражданското общество в лицето на „Мати Болгария“ и нейния председател – проф. Петър Константинов .През 1990 г. те организират първото честване, а две години по-късно, с решение на Народното събрание, Денят на народните будители отново е възстановен като празник на учащата се младеж.
И сега, след дълъг и тежък за обществото и младите хора на България преход имаме нужда от национално самочувствие, за да отстояваме своето достойно място на равностоен и уважаван член в семейството на европейските народи. Защото, който не цени и не уважава себе си не е ценен и уважаван от другите. Това не е възможно, ако не познаваме идеите и делата на онези бележити българи в миналото, сътворили забележителните духовни и материални достижения, чиито наследници сме ние. А ние действително има с какво да се гордеем. Именно младото поколение на България на този ден трябва да се проникне от идеята, че то е поколението, което трябва да продължи в бъдещото духовния и материален просперитет на Отечеството. В този смисъл, Денят на народните будители е празник на възродената надежда.
