Една от най-скъпите и търсени миди в Европа се добива основно у нас благодарение на вратичка в закона. Не е ясно обаче дали уловът на бялата мида не нанася щети върху морското дъно.
На повечето хора терминът „бяла мида” не им говори нищо – това са най-обикновените миди, които виждаме на плажа. Оказва се, че в Италия, Испания и Гърция не си представят паелята или соса за спагети без тях.
Поради тази причина стотици тонове българска бяла мида заминават за Средиземноморието, при това хванати контрабандно, защото законът не разрешава бялата мида да се лови с драги, а само с ръце.
Месечно се събират над 10 тона миди по официални данни. Неофициално – те са много повече.
Според юристи проблеми с улова на бялата мида няма заради вратички в закона – там просто няма дефиниция какво е драга и съответно, тя няма как да бъде забранена.
Няма регламенти и на ниво Европейски съюз, казват още юристите, като по този начин – топката е изцяло в българските институции, които трябва да кажат какво е ръчна драга.
