От началото на годината българското общество се обединява на няколко пъти в масови протестни акции срещу „несправедливостите” на силните на деня. Като най-мобилизирани се откроиха акциите срещу споразумението за борба с фалшифицирането АСТА и срещу проучванията за шистов газ у нас. Малцина от българите обаче са наясно както с технологиите на проучване и добиване на шистов газ, така и с текстовете на спорното международно споразумение.
Проучване на "Алфа Рисърч" за общественото мнение по актуални проблеми, направено сред 1015 души в края на февруари, показва, че 65% от хората са против разработването на находища на шистов газ у нас, докато 21 на сто подкрепят подобно начинание. Българите аргументират неодобрението си по темата с опасната за околната среда технология за добиване на шистова газ. Същевременно обаче повечето от анкетираните са слабо запознати или изобщо не са наясно със същността на метода, както и влиянието му върху природата.
Подобен е и парадоксът с АСТА. Оказва се, че в съзнанието на хората подписването на документа е „непрозрачно” и целящо да „ограби” свободата им в интернет. Близо половината от анкетираните са твърдо против ратифицирането на АСТА, докато едва 4 на сто изразяват подкрепа. Около 70% от противниците на споразумението са млади и образовани хора, активни в културно отношение . Според проучването те са потребители, които отделят пари за културни продукти, но едновременно с това се възползват и от безплатно съдържание в интернет.
И все пак 49 на сто от българите не крият, че нямат представа какво точно пише в документа и по какъв начин са нарушени правата им на потребители. Според социолозите този феномен е типичен – хората се страхуват от крайния резултат, а не от формалностите по дадена мярка или реформа. Повечето от противниците на AСTA свързват споразумението със задължението да се плаща за информация, докато едва 27 на сто – с опита да се защитят авторските права на културните продукти, разпространявани в интернет.
Документът беше подписан през януари в Токио от ЕК и 22 страни от ЕС, включително и от България. Извън него тогава останаха Кипър, Естония, Германия, Холандия и Словакия. След засиления обществен натиск кабинетът "замрази" ратифицирането, докато другите страни-членки вземат решение по въпроса.
