Презастрояването, в съчетание с лошите храна и обслужване, са причина човек, даже и да желае, да не може да намери подходящо място за почивката си. Този коментар направи продуцентът на bTV Новините Веселина Петракиева във връзка с призива на премиера Бойко Борисов българите да останат за отпуската си у нас.
Вижте как отговори тя на премиера преди няколко дни!
В студиото на „Тази неделя”, тя посочи, че премиерът все пак е изредил и някои от нещата, които туристическият бранш трябва да промени, за да компенсира отлива на руски туристи с ръст на българските.
По думите й, в Гърция хората са усмихнати и обръщат внимание на клиентите, като това показва умение да продаваш продукта си.
„Ако хотелиерският бизнес има свои представители, които да говорят през медиите, бедният български турист няма тази възможност”, подчерта Петракиева. Тя беше категорична, че „не сме длъжни да почиваме в България само за да спасим родното”.
Председателят на комисията по култура в НС и учредител на Националния борд по туризъм Поли Карастоянова (ПФ) коментира, че призивът на Борисов не трябва да звучи императивно: „Става дума за избор, много български граждани нямат този избор, живеят трудно”.
Тя коментира, че голямата тема за управлението на туристическата индустрия предполага двама участници, като хотелиерите и туроператорите са по-малкият партньор, тъй като природата и историческото наследство са държавна собственост.
„Има прекрасни места, които можем да открием: Златоград, Лещен, Цари Мали Град – фантастични места, пълни с история и култура”, коментира Карастоянова. Тя каза, че от 20-ина години почива в района на Евксиноград и смята Северното Черноморие за изключително запазено.
Депутатът от Патриотичния фронт напомни, че България рекламира туризма си с 5.5 млн. лева годишно, докато Гърция и Турция имат многократно по-големи бюджети.
Карастоянова посочи, че има два фактора в туристическия бранш преди самата услуга – инфраструктурата и обучението на кадрите. По думите й контролът е изключително важен и презастрояването и лошите условия за последици, а първопричината са дупките в правилата и липсата на наказания за нарушенията.
„Не бива да приемаме строгия контрол като натиск върху бизнеса”, подчерта тя.
