Делото на светите братя Кирил и Методий завинаги включи България в културната и политическата карта на света, заяви президентът Росен Плевнелиев в словото си на традиционния прием по случай 24 май.

„Делото на двамата братя е в основата на изграждането на българската държава, на българската култура, на духовността на нашата нация. Днес с право се гордеем с факта, че те са обявени за съпокровители на Европа,” каза още държавният глава.

По думите му, химнът „Върви, народе, възродени" се е превърнал в песен на българското национално самочувствие. „Вярвам, че всички българи от всички краища на родината, но и на света, защото нашата нация е свободна и тя пътува и успява по света, днес са обеднени и споделят емоцията, вложена във „Върви, народен възродени",” допълни още Плевнелиев.

Той припомни, че празникът се чества от 150 години като ден на духовността не заради закон или инструкция, а спонтанно.

„Не са много народите, в чийто празничен календар особено място заемат дни, свързани не с победи по бойните полета, а с победи на духа, с победи на книжовността. Не са много народите, които признават за светци не други, а онези, които са ги дарили с четмо и писмо,” добави държавният глава.

„Езикът и културата са изиграли изключителна роля за опазването на българския народ през годините и през хилядолетията. Всички помним думите на Иван Вазов „Език свещен на моите деди", с които и до днес всяко българско дете тръгва по пътя на знанието и на своето развитие. Във времена на изпитания и на предизвикателства искрено вярвам, че отново духовността, познанието и културата ще ни помогнат да градим просперитета и бъдещето на нашата нация като една успешна държава за пример в региона, в Европа и по света,” завърши Росен Плевнелиев.

Извън сценария седемгодишният Виктор от Музикалното училище отиде при президента и му връчи картичка със своя рисунка.

2500 учени, интелектуалци, дипломати и хора на изкуството и културата уважиха държавния прием. Сред много гости бе дошла и детска учителка от Търговище която сподели че професията на учителя е самотно, защото трябва да отговори на изискванията на родителите, но каузата на учителите не е загубена в днешното общество.