Ако си мислите, че с вашия глас сте допринесли за избистрянето на политическата картина в България, помислете отново. Всъщност кой и как ще управлява държавата решиха тези, които не гласуваха. Това обаче не означава, че апатията към урните е апатия към личното бъдеще на негласуващия, а по-скоро осъзнаване на безгласието, незначимостта и невъзможността да влияем на заобикалящата ни среда.
Когато пишеш името си с малки букви
На младите хора им омръзна да четат и слушат за „прехода”, за който все се караме дали е свършил или не. Най-после трябва да стане ясно, че за повечето млади гласоподаватели това е абстрактно понятие, което клишираните обичайни заподозрени политици и интелектуалци повтарят като папагали по медиите от години.
Неразбираемото говорене с абстрактни фрази, кухите скандали и дребното ритане по кокалчетата отблъсква все повече млади хора от политиката. Сред тях избуява липса на самочувствие и скрита ярост към политическата класа, която прелива в апатия в най-важните моменти.
Това е комплексът на излъганите надежди на обърканите родителите и произтичащата от него пасивност на техните деца. Така се ражда мисълта за емиграция – аз мога да успея навън, но в България каквото и да направя, нищо няма да зависи от мен.
Когато днешните негласуващи се раждаха, в родителите им имаше оптимизъм. Те се надяваха, че страната ще излезе от стагнацията с помощта на частната инициатива и бързо ще изтрие несправедливата уравниловка в обществото. Истината е обаче, че тогава, в тази година, някой лош шегаджия загаси лампите в стаята, наречена България и пренареди мебелите по такъв начин, че всички започнаха да се спъват в тях и плахо да ги опипват като слепци, които се движат в непознато помещение. Страхът от новата среда бързо доведе и носталгията по старата подредба и изненадата – промените у нас всъщност започнаха с първите свободни демократични избори, които бяха спечелени от... БСП.
Дойде времето на деградацията, „тигре-тигре” и хероина, примесен с мазилка и диазепам,
който се продаваше навсякъде из София. Политиците започнаха да сменят ролите и постовете си, но тези които дърпат конците, все още са едни и същи. Мутрите идваха и си отиваха, Радо Шишарката пееше „Бели птици”.
Ясното разграничаване на доброто от лошото се разми, а родителите на негласуващите просто бяха прекалено заети с прехраната на семействата си и объркани от тоталната хаотичност на заобикалящата ги среда.
Дванайсет правителства и седем парламента по-късно апатията отново убива всякаква надежда за промяна на статуквото. Много заминаха в чужбина без мисъл да се връщат изобщо, а тези които останаха, знаят, че техният глас минава като през пустиня.
Липсва модерно говорене, което е знак, че липсва и модерно мислене. Не че то не съществува, но общата картина, която хората, които обличахме и събличахме с дрехите на властта, нарисуваха, поставя всички под общия знаменател на старото оправдание, че „всички са маскари” и това е.
Превръщаме се в общество от пасивни, вечно оплакващи се маргинали, които толкова много се подценяват, че наистина заприличват на стадо, което гласува като по команда на политици, които много отдавна са милионери в зелено.
Хората с добри намерения нямат шанс. Те дори не могат да се легитимират публично и да изразят правилно идеите си. Просто системата ги помита още в началото, в резултат на което на сцената остават само старите и компрометирани политици.
За нас те вече са „по-малкото зло” в зависимост от политическите ни пристрастия. Някои гласуват за тях компромисно поради липсата на собствено представителство, но на повечето изобщо не им пука и не гласуват.
„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен”.
Това са думи на Радой Ралин, които ясно описват случващото се в момента. Преди няколко дни проф. Михаил Константинов предупреди за пореден път, че ако хората не гласуват на изборите, те на практика дават право на гласове от гетата, които в голямата си част са купени. Моята теза обаче е малко по-различна. Хората от гетата тепърва ще определят изборния резултат в България и все по-малко ще има нужда те да бъдат купувани.
Просто демографската картина е такава. Бързото увеличаване на ромското население ще измести българските турци от фокуса на електоралния потенциал на ДПС, а след това постепенно и на другите партии. Това вече се случва и цифрите го доказват. Десни идеи? Леви партии? Няма да има такъв филм. Ще има олигархични структури, които ще разчитат на ромските гласове и такива, които ще разчитат на останалите. Те ще стават все по-крайни във вижданията си за случващото се в страната. Работещите хора няма да са в състояние да диктуват политическата ситуация.
Очаквайте след 10 години появата на псево-националистически и дори ксенофобски формации, които ще се родят в резултат на лошата демографска прогноза – загуба на работна сила и липса на стратегия за интеграция на най-бързо растящата социална група.
Само ден преди изборите у нас се намирах в Бейрут, където разговарях с директора на института „Карнеги” за Близкия Изток за случващото се в региона. След края на интервюто с Пол Салем се опитахме да намерим допирни точки между предизборната ситуация в България и тази в Ливан.
Оказа се, че уважаваният анализатор и възпитаник на „Харвард” е пристигнал в София заедно с още няколко свои колеги, за да наблюдава изборите през 1995-а година. Няколко години след това, единият от групата им станал министър и приложил част от българските изборни практики в Ливан, които дори залегнали в чисто нов закон.
Засмяхме се.
Казах му, че в България се купуват гласове, а Салем ми отговори, че и в Ливан се купуват гласове. Казах му, че един глас тук върви по 30 долара, а Салем отговори, че това е цената и в Ливан. Разделихме се с усмивка, въпреки че не беше смешно. В тази крехка държава Ливан политическият живот е изключително бурен и за разлика от България партийните страсти често кулминират в свирепи политически убийства, в следствие на изборни противоборства.
В това отношение поне сме щастливци въпреки българските правила.
*Фатална грешка - компютърен термин, който индикира, че дадена операционна система или програма не може да продължи да функционира правилно.
