В ямболското село Голям Дервент – на граничната бразда, където правителството реши да вдигне триметрова преграда по границата на България с Турция в продължение на 30 километра, всеки ден посрещат неканени гости. Бежанците пристигат на групи, а местните ги приемат като свои.
Продавачката в местния магазин Донка Георгиева разказва, че бежанците пристигат доброволно и знаят, че полицията ще ги посрещне. „Ние ги приемаме като наши близки, като свои”, разказва жената.
„Дошла жената с пет деца - как да я оставиш? Ще й направиш кафенце, на децата ще дадеш млекце, фирлийка със сиренце, каквото имаш - от сърце”, допълва тя.
Оказа се, че в този район бежанците се разхождат по пътя, като у дома си. На няколко метра от границата екипът на bTV се натъкна на група бежанци, преминали малко по-рано нелегално на българска територия. Мокри от дъжда и треперещи от студ, те разказаха, че бягат от западно-африканската държава Мали. „Не помня откъде минахме. Не знам дори кой ден сме. Целите сме мокри. Студено ни е”, оплака се един от младите мъже.
Сега държавата ще строи преграда, като ще дублира старото защитно съоръжение, което при социализма е спирало бегълците, а не пришълците. „Това е бодлива тел, която няма да ги спре. Това е абсурд. Монтираха за милиони сензори, инсталации, които да наблюдават прииждането на групите, обаче никаква полза нямаше”, смята Грозьо Милушев.
Друга местна жителка – Диана Кънева, смята, че хората, които бягат от войната, ще намерят начин да преминат дори оградата.
От Гранична полиция не коментираха дали оградата ще им бъде от полза. Факт е обаче, че почти всеки трети бежанец е влязъл в страната през трийсетте километра, които държавата се кани да загради.
Официалната позиция на правителството е, че преградата няма да спира, а ще отклонява бежанците към Свиленград например, където с камери и наблюдение групите ще се прихващат още на турска територия.
