Светът е в интернет. Според британско проучване над 3,40 млрд. души са свързани в мрежата, а това е почти половината от населението на земята. 1,5 млрд. души по света използват „Фейсбук”. Ако социалната мрежа беше страна, можеше да се нареди до Китай и Индия.
В България – 60% от населението има интернет. През миналата година над 54% от българите между 16 и 74 години влизат в мрежата всеки ден или поне веднъж седмично. За да четат, коментират, обичат, мразят, за да видят... Да усетят „Интернет свободата”.
Съдят екоактивист и журналист за коментари в социалната мрежа
3000 хиляди лева обезщетение за пост във „Фейсбук”. И 1500 лв. към държавата. Толкова отсъжда Панагюрският съд за Борислав Сандов от „Зелените” заради статус от преди година и половина, че председателят на Надзорния съвет на минната компания „Асарел - Медет” е „отровителя олигарх.” Поводът е съдебната сага, която „Зелените ” водят срещу разширяването на мината покрай Панагюрище.
„Дори в съда в Панагюрище, който ме признава за виновен за обида, ме признава за невинен по линия клевета за същия статус. В крайна сметка аз нямам отношение с г-н Цоцорков, който ме съди за този „Фейсбук” статус и съм обърнал внимание по един определен начин заради това, че той е представител на една минна компания, в това му качество. Аз не говоря за някакви лични отношения”, коментира Сандов. Той обжалва решението на съда.
Един статус във „Фейсбук” на бившия корреспондент на вестник „Сега” в Бургас Божидар Божков също води до дело. Постът касае Димитър Вергиев.
Историята накратко: Божков е писал преди 15 години статия за Вергиев, като разказва по думите му, че той е бил странен „студент” и стига дори до бой с преподавател. С Божков се свързва приятел на Вергиев и го моли да изтрие всичко, което е писал за него.
„Това, което всъщност ви разказвам, това е като един разказ, че някои се опитва да изтрие миналото си по някакъв начин. Това лице, участникът в риалити формата, ми каза, че Вергиев, който в миналото е бил шеф на СИК сега вече е уважаван професор, защитил докторантура, дословно го цитирам и той изтрива тези неща в интернет, за да изтрие миналото си. И аз това разказах в пост във „Фейсбук”, казва Божков.
Самият Вергиев, който от 10 години е преподавател, не отрича че е работил в СИК:
„Аз съм работил в СИК, изкарвал съм си прехраната, година и половина. Бли съм управител на клона”.
Той уточнява, че завел делото, защото бил наклеветен в статуса за неговото минало.
Аз заведох дело за три основни неща – „му бяха обещали да завърши безпроблемно”; „уговорили няколко човека да му строшат кокалите” и „не съм убеден, че с титлата му се променя нрава. Всеки, които пише в интернет по тези сайтове, трябва да носи отговорност, за това, което написва. Не може всеки да пише, а друг да препечатва като папагал”, казва засегнатият преподавател.
Работодател осъди бивша служителка за клевета и поиска 20 000 лв.
Преди две години жена от Пещера пише статус, с който обвинява бившите си работодатели в некоректно поведение. Те пък казват, че ги клевети без причина и оценяват щетите на 20 хил. лв.
„Тя сама по свое желание е напуснала фирмата, и оттам нататък, по неизвестни причини за моите доверители, тя прави публикации във „Фейсбук”, като ги набеждава в престъпление и ги оклеветява”, твърди адвокат Ташкена Колчева.
Жената отказва да застане тогава пред медиите, казва, че е ползван фалшив профил. Ексработодателите искат от нея да се извини публично в социалните мрежи. Жената се извинява и присъдата от 20 хиляди лева отпада.
Трябва ли сайтовете да носят отговорност за обидни коментари под статиите
Възникват и въпроси, доколко носим вина за написаното от нас в интернет. Един естонски новинарски сайт – „Делфи”, промени интернет историята. След 10 години ходене по съдилища Европейският съд по правата на човека отсъжда - интернет сайтовете носят отговорност за обидните коментари под статиите си.
Европейските магистрати казват, че собствениците на сайта са позволили коментарите да останат анонимни, а „Делфи” печели от увеличения трафик.
Само преди месец Съдът по правата на човека в Страсбуг отсъди друго – редакторите не носят цялата отговорност за нецензурните коментари на читателите си. Index.hu и Асоциацията на унгарските доставчици на съдържание в интернет са ищци по делото. Става въпрос за компания за недвижими имоти.
„Мисля, че решението беше силно послание към читателите, които искат да коментират, както и за медийните новинарски портали за това, че отговорността трябва да е споделена. Хората, които пишат вулгарни и груби коментари трябва да носят отговорност. А в случаите, при които сайтовете не предприемат никакви мерки и не премахват грубите коментари трябва да понесат вината си”, коментира адвокат Беа Бодроги, ръководител на екипа от адвокати по унгарския случай.
Съдът в Страсбург отсъжда, че в случая не става въпрос за език на омразата. А според това решение уебсайтовете в Европа не могат да бъдат отговорни за нецензурнния език на читателите си, но нарушаващите закона коментари трябва да бъдат заличавани.
И двете решения на Европейския съд по правата на човека засягат и нас като потребители, защото те могат да важат и на наша територия.
„Интернет е едно универсално пространство, което позволява прочит на написаното в целия свят. Когато написаното е на някакъв общоизвестен език както например английски или руски и испански – така по-широко ползваните езици може да бъде прочетено от милиони, стотици милиони хора, милиард, два милиарда. Т.е интернет е едно интересно пространство, което позволява много повече гъвкавост в писането, в публикуването – това означава , че това пространство на изказване на слово трябва да бъде третирано по същия начин, както всяко друго пространство – както третираме площада, улицата, медията, хартиеният вестник, ефирната телевизия т.е правилата трябва да са едни и същи”, твърди Александър Кашъмов, председател на Националната комисия по журналистическа етика.
Нели Огнянова, експерт по медийно право, пък коментира: „Какво мислим е трудно да се каже, защото по Конституция ние имаме право на свободно изразяване на мнение затова трябва да разграничаваме факта от коментара. Носим отговорност тогава когато имаме неверни твърдения за факти, докато в коментарите имаме много по-голяма свобода и право на оценки, но те са защитени от Конституцията”.
