Министерството на образованието иска да ограничи финансирането на специалности, които не са конкурентни, за да може университетите да фокусират усилията си в направленията, в които обучението е с високо качество, а завършилите имат добра реализация.

Данните показват, че през последните 15 години броят на студентите се е увеличил близо 3 пъти. През 1990 г. у нас е имало 90 000 студенти, докато днес са 240 000.

Университетите обучават студенти в 52 професионални направления, а общият брой на изучаваните специалности е над 3 хиляди.

Много висши училища предлагат обучение в несвойствени направления, само за да привлекат студенти, а от броят им зависи финансирането от държавата.

„От държавен план прием ние минахме към пълно либерализиране на приема и финансиране на цялото търсене на висше образование в държавните висши училища. Това от гледна точка на данъкоплатците не е най-добрата политика”, коментира главният секретар на МОН Красимир Вълчев.

Според ректора на УНСС проф. Стати Статев съществува лесен механизъм за премахване на ненужните специалности и намаляване на свръхприема.

„Държавата си поръчва специалисти по определени направления и специалности, и се ангажира да ги наеме на работа. Бизнесът си поръчва специалисти в определени направления и специалности и си плаща и се ангажира да ги наеме на работа. От там нататък извън тези квоти, който иска нека си плаща и учи”, обясни той.

Въпреки, че има предимно икономически специалности, в Университета за национално и световно стопанство се обучават студенти и по право, културология, политология...

Петокурсничката Даниела Величкова не смята, че подобни специалности трябва да отпаднат: „Според мен не би трябвало да са изцяло платени. Всеки има равен шанс да избере и да учи дали да учи икономика, или да учи право и не би трябвало да има някакво разграничение и дискриминация по този начин за желанията на студентите”.

Финансирането на университетите ще зависи и от качеството на образованието. Плановете са след 3 години половината от сумите да са на база реализация на студентите.

Висшите училища ще получават субсидия и за изследователска дейност, като трябва да има ясни доказателства за съществена научна продукция. Ще бъде утвърден списък на приоритетните професии, приемът по които ще зависи от нуждите на икономиката на страната и ще се определя от Министерския съвет.

Очаква се най-търсени да бъдат инженерните специалности, педагогиката и подготовката на преводачи от езици като арабски.