Зов за помощ - след тежка катастрофа 17-годишно момиче вече четвърта година е обездвижено. Майка му търси лекари, които да помогнат с надеждата дори за минимално възстановяване.
Точно преди четири години Ева и баща й катастрофират край Добрич.
„По средата на пътя Ева ми се обади и каза в кое село са. И аз й казах: О, значи след половин час сте си у нас, чакам ви. Те така и не се прибраха, а това нещо беше последното, което чух от нея, последните й думи", спомня си майката Надежда Петрова.
Бащата умира, а Ева е с черепно-мозъчна травма. Следват месеци лечение и борба за живота й в болници в Добрич и София. След изписването лекарите препоръчват рехабилитация.
„Постигнахме много добри резултати с рехабилитацията. Тя започна да се движи, дори сама можеше да си вдига ръцете, можеше да си върти главата", допълва майката. И докато Ева бавно се възстановява, майка й претърпява спешна операция. След връщането й вкъщи Ева е много променена.
„Тя беше много отслабнала, и ръцете, краката изкривени, просто не можах да си позная детето. И тъй като състоянието беше много зле, рехабилаторите се отказаха да идват", казва Надежда Петрова.
Но майчиното сърце не може да се откаже.
„Не мога да повярвам, че няма шанс. Търся лекар, който е в състояние да помогне по някакъв начин - дали ще е невролог, дали ще е неврохирург, дали ще е рехабилитатор, дали ще е дори логопед, защото тя се опитва да говори, но не може”, споделя майката.
Така, с надежда, Надежда продължава да търси спасение за детето си
