Мъж с увреждане, завърнал се от гурбет в Испания, строи база за параолимпийци в Полски Тръмбеш. 40-годишният Георги Трифонов заминава като строител в Испания през 2005 г. Четири години по-късно по време на работа върху него се стоварва бетонна плоча, а половинтонна греда затиска крака му.

Година и половина българинът прекарва в болница. Връща се у нас инвалид. „Исках да си идвам, защото много време съм седял в болницата и просто. Всеки си обича държавата. Където и да си, все си чужденец”, казва Георги.

Със застраховката от злополуката семейството успява да преустрои дома си за нуждите на Георги, но с това проблемите им не свършват. „И за лекари , и за проходимост, да стигна до тях въобще е много трудно”, казва Георги.

„Никъде няма нагласено и достатъчно и адаптирано за хората в колички. Адаптирано, ама не чак толкова”, възмутена е съпругата му Виолета Трифонова.

Преди време Георги прави първите си десет крачки в минерален басейн. Оттогава ходи, но само във вода. Съпругата му не спира да вярва, че постоянството ще го изправи отново на крака.

„Трябва да гледаш как бяхме преди година, за да видиш, че наистина се подобрява, защото ако гледаш преди седмица, туй не е грип да ти мине за седмица. Те затова казват - няма лечение за тях. Няма лечение, но съществува много рехабилитация! А тука няма рехабилитация. Какво ти се полага, къде да го намеря тоз физиотерапевт?!?” продължава Виолета.

Принудени са да започнат изграждането на басейн, пригоден за Георги, но обстоятелствата ги срещат с десетки други хора, изправени също пред нуждата от повече грижа и достъпна среда. И днес Георги и Виолета не жалят личните си средства за изграждането на спортен комплекс за хората с увреждания.

„Да дадем пример как трябва да се направи за хората с увреждания. Не да ми слагат стръмна рампа, която аз не мога да изкача здрава, или някакъв кран, който стърчи от водата ей толкова, как да се кача с тоз човек”, обяснява още Виолета.

До лятото комплексът трябва да е готов, планират съпрузите и не спират да кроят планове за бъдещето с 16-годишните си близнаци - син и дъщеря. „Нашето семейство винаги е било тъй, едно цяло сме. Когато един иска нещо да постигне, гледаме всички да му помогнем. И да - щастливо семейство сме”, споделя дъщеря им Радостина.

„Като видиш човек в количка, знаеш, че и той като тебе не може да излезе на пътя, щото улиците са навсякъде разбити, не може да влезе в един магазин. Говорим за достъп, за елементарни неща. Да си избереш ябълката. Ти да си я избереш!. А не да ти дадат каквото и да е”, категорична е Виолета Трифонова.

„Просто тя ми дава кураж, аз й давам кураж. Пък аз съм такъв човек, че не са отчайвам. Е, има моменти, но ги преодолявам бързо и гледам напред”, казва Георги Трифонов.