Малка къща, тип фургон върху парче земя на село. За тези прости малки неща мечтаели Пресиян Илиев от София и семейството му. Затова си купили парцел в село Макоцево, на 30 км от столицата. Случило се през пролетта на 2013 г.
Вярвали, че ще прекарат същото лято в новия си прост дом. Но се оказват наивни, а простите неща се оказали сложни.
„Взимаме мястото, ограждаме го и решаваме да отидем в ЧЕЗ да поискаме ток. Подайте молба, подаваме молба 2013 г. и казват – „Чакайте, ще ви се обадим” и ние чакаме”, разказва Пресиян Илиев.
Година след година
Лятото на 2013 г. минало, дошла есента. Семейство Илиеви се успокоили, че хубавите неща стават бавно и се примирили, че фургонът ще има ток за следващото лято.
Но не станало така: „Идва 2014 година. Отиваме да проверим какво става и се оказва, че ние сме изпуснали срока. Как така сме изпуснали тока, като вие не сте ни се обадили? „Сега вие трябва нова молба да подадете и отново да платите таксата”, която беше около 100 лева. Правят проверка - оказва се, че колегите не са проучили нищо”.
Плащат отново и след два месеца получават обаждане – викат ги да подпишат договор. На него пише: „6 месеца за проучване и 6 месеца за изпълнение”. Една година за два стълба. При това – вече проучени.
Поредното проучване как да се сложат два дирека и от тях да се върже един фургон с 10 метра кабел отново не се случва в договорения срок. А тази услуга не била безплатна за сем. Илиеви. През двете години са дали близо 1400 лева.
Така идва новата 2015 г. и проектът за два дирека и няколко метра кабел продължил да отлежава. Илиеви вече не смеели да мечтаят за лятото. И се оказали прави. Междувременно фургонът е докаран.
Всяко чудо – за три дни
В края на годината чудото се случва за собствениците – стълбовете са поставени. Обяснението за закъснението – лошо време, заради което работата ще продължи и след Нова година.
На 10 март идва чудо №2 – 10-те метра кабел до фургона. „На 10 март идва комисия, която да приеме обекта. Изсипват се два коли, осем човека. Аз не мога да повярвам какво се случва, да не правим фабрика тук, но те са пожарна, от общината, не знам си какво. Само за тези два стълба - две коли, осем човека. Държавни служители”, разказва Пресиян.
Семейство Илиеви плаща за връзването (250 лв. без никаква бележка) и решават, че всичко е готово. Но не било.
Те били щастливи, че най-накрая ще имат ток във фургона. Но това не било всичко.
„Госпожата от ДНСК казва „Добре - елате в Елин Пелин да подпишем”. Отиваме в Елин Пелин и тя – „Не, няма да подпишете - проектът не е спазен”. Оказва се, че проектът е за три стълба, а те са сложили два. Тя казва – „Не, няма да подпиша проекта, защото не е спазен”. Тя казва, че таблото не е поставено на стълба, на който трябва да бъде. Без да ни питат изобщо, изведнъж таблото отива ето там. Разкачат всичко, което е направено тука. И това е положението в момента”, разказва Пресиян.
Таблото е преместено на друг стълб, но законният стълб не върши работа, защото е далече, а този, който върши, е незаконен.
Накрая може да си останат на тъмно
Хората се гневят, твърдят, че ЧЕЗ работи „като по комунистическо време”, без да се притеснява от нищо. От ЧЕЗ заявиха, че фирмата, наета от тях е изпълнила задачата в разрез с проекта.
От електроразпределителното дружество ни обясниха, че сроковете за поставяне на един електрически стълб не зависят само от тях, а от трудно подвижна бюрократична машина: БТК, София Газ”, „Топлофикация”, ХЕИ и още 5 други. Всички инстанции са с 30-дневен срок.
В списъка са и ДНСК, общината и пожарната. Всичко това за един стълб.
От ЧЕЗ обещават до средата на април Илиеви да имат разрешение за ползване и, евентуално, да имат ток.
На ъгъла живее човек, който от 4 години няма ток. Чакал, чакал, чакал и накрая му писнало и си изтеглил парите.
