Няма по-подходящ символ на трудностите, пред които са изправени търсещите закрила в България, от „Хотел Риц” в София. Извисяващ се срещу най-големия регистрационно-приемателен център за търсещи закрила в страната, изоставеният строеж е известен като „Хотел Риц”. Там, бежанци и търсещи закрила без работа, средства и квартира намират подслон, пише на сайта си Агенцията на ООН за бежанците в България.
Бездомните бежанци и търсещи закрила в „Хотел Риц” не са изключение. Нов доклад, изготвен по поръчка на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), установява, че в опитите си да намерят дом и да започнат нов живот в България, търсещите закрила се изправят пред непосилни предизвикателства.
Много от тях нямат успех. Бедни и отчаяни, те се сблъскват с държавни практики, които превръщат интеграцията им в труден, на моменти невъзможен процес. Кои са тези практики? Много търсещи закрила, например, са задържани в центровете за чужденци за неопределен период от време, въпреки че често вече са подали молба за статут. За да получат свободата си обратно, те попълват декларации с фиктивни външни адреси, само за да открият, че това отнема правото им да получават държавни помощи и да бъдат настанени в регистрационно-приемателните центрове в страната.
Резултатът: тези, които нямат спестявания, са обречени да останат на улицата или да потърсят подслон в изоставени сгради като „Хотел „Риц”.
Търсещите закрила пристигат в България от различни държави. От началото на 2013 г. досега, търсещи закрила от Сирия (424), Алжир (160), без гражданство (93), Мали (87), както и от още 38 страни, са кандидатствали за статут в България. Много от тях са били жертви на преследване, но както разкрива това фотоесе, те често бягат от гонения в родината си, за да се сблъскат с нищетата по улиците на България – страна, която е дом само на хартия.
