„Чолаков, прати ни сянка”! – крещеше по мегафон шегаджията от сайта Не!Новините Самуил Петканов в един директен репортаж по bTV от площад „Независимост” в първите дни на протестите. Самуил и неговите приятели редовно се забавляват с тънка ирония към политиците и са сред най-колоритните протестиращи.

Как обаче ще реагирате, ако ви кажа, че подобни мегафони понякога носят и дипломатите? Те изглеждат по друг начин, но ефектът е сходен. Когато този уред влезе в употреба на хора, които преценяват внимателно всяка своя дума, е малко по-различно. Защото когато една държава иска да каже нещо на друга „по мегафона”, няма място за смешки.

Общата позиция на посланиците на Германия и Франция от понеделник беше очаквана. Те отдавна се канеха да изкажат гласно мнението си за случващото се у нас, но изчакваха най-удобния момент, за да заговорят в един глас. Тезата на Филип Отие и Матиас Хьопфнер, че България трябва да се откаже от „олигархичния модел на управление” има основно послание, което е насочено към политиците и звучи като глас от мегафон – „Не ви вярваме, независимо от вашето поведение”.

Проваленото назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС втрещи дипломатическите среди още преди месец. Първи реагираха англичаните само няколко часа след изненадващото гласуване в парламента. Младият посланик Джонатан Алън не се поколеба да напише в Туитър, че „тази позиция изисква човек с най-висока степен на почтеност, доверие и честност”. Зад тези думи със сигурност се криеше скоростно съгласуване с Лондон и директно послание към българските служби – ще ви изолираме, защото показвате непредсказуемост.

Няколко часа по-късно към този рефрен се присъединиха и американците, подчертавайки, че „в идеалния случай такива назначения са резултат от прозрачен процес, който предоставя информация за квалификацията на кандидата и ние се надяваме, че в бъдеще нещата ще се случат по този начин”.

Не трябва да се съмняваме, че в тези посолства са доста запознати с особеностите на българския финансов и политически живот. За разлика от англичаните и американците, французите и германците изчакаха развитието на събитията, но удариха с много по-голяма сила, което проличава от реципрочната реакция на засегнатите политици.

„Представете си българският и румънският посланици в Германия да излязат със съвместно заявление преди изборите в Бундесрепублик относно това какъв брой българи и румънци им създават БВП-то, плащат данъци и работят това, което германците не биха се съгласили да работят за суми, които те биха се възмутили, ако им предложат”, коментира във „Фейсбук” евродепутатът Ивайлов Калфин, който беше министър на външните работи по времето на Тройната коалиция.

Господин Калфин обаче трябва да знае, че този похват, който нагледно демонстрираха пратениците на Оланд и Меркел също е част от играта.

Той се нарича „дипломация на мегафона”.

Този публичен подход се използва често към държави, чиито политически елити не могат да бъдат повлияни със стандартните дипломатически средства. Тогава комуникацията се извършва публично чрез прессъобщения и координирани медийни изяви, които изваждат картите на масата пред всички.

„Те имаха достатъчно основания да напишат подобно послание и до Бойко Борисов, но Шенген изигра тази роля много по-ясно”, смята друг бивш министър на външните работи – Соломон Паси. Той е убеден, че ключовото послание на Филип Отие и Матиас Хьопфнер е „ние ви помогнахме да влезете в Европейския съюз, а сега ни разочаровате”.

„Дипломацията на мегафона” е характерен подход на Европейския съюз като цяло. Наблюдавахме това по време на целия процес на присъединяване на България към ЕС. Наблюдаваме го и след това. Това е подход на ясните позиции чрез настъпателно и повтарящо се посочване на стари и банални проблеми, които все още не намират решение. Така нареченият „Механизъм за сътрудничество и проверка”, който наследи назидателните мониторингови доклади също е част от тази дипломация на мегафона, тъй като той се представя публично. А политиците продължават да се държат като квартални бандити облечени в скъпи костюми. Управляващите трябва да си дадат сметка, че оставайки глухи за мегафоните по площада, те в момента постепенно попадат в изолация на държавите, с които е важно България да поддържа добри отношения. А това е лошо. Защото „дипломацията на мегафона” е много по-важна от гласа на белокосия националист, който крепи правителството, застанал също с мегафон под масата.