Каква риба се внася и у нас и откъде? И използват ли се хормони, антибиотици и оцветители в отглеждането на рибата, която идва от развъдници – това са основните въпроси, които вълнуват купувачите.
Едва 20% от рибата по пазарите е българска, признават търговци пред bTV.
Най-много риба внасяме от САЩ и Норвегия.
Именно в САЩ обаче използването на ГМО във фуражи е позволено, разрешено е и отглеждането на генномодифицирана сьомга. Рибата всъщност е първото генномодифицирано животно, одобрено за консумация.
В Норвегия пък оцветителите във фуражите не са тема табу, особено в развъдниците: малко хора знаят, но при отглеждането на сьомга в изкуствени условия нейното месо е бяло, а не розово-червено.
Развъждането на риба става все по-скъп бизнес, разказва управителят на най-голямото стопанство за отглеждане и развъждане на риба у нас д-р Тачо Пашов.
Сивият сектор обаче расте главоломно, което означава, че на трапезата ни може да попадне и опасна риба.
По думите на Пашов много стопани на язовири отглеждат риба, без да се регистрират и съответно не подлежат на контрол. По неофициални данни от тези водоеми идва около 30% от рибата, която купуваме.
Легалните производителите у нас твърдят, че на рибите не се дават хормони, нито пък се използват фуражи, замърсени с ГМО. Дори да се влагат оцветители, те се изследват за безопасност при човека.
В българските стопанства използването на антибиотици е позволена практика, но под строгият контрол на ветеринарен лекар, който следи изтичането на т. нар. карантинен период.
Не се знае обаче какво се случва в нерегистрираните зарибени язовири.
По думите на д-р Пашов притеснение буди контролът, защото голяма част от проверките на Агенцията по храните са фиктивни.
Често обектите, които ще бъдат проверявани, получават предварителна информация за инспекцията, а служителите на агенцията, които се опитват да си вършат работата, са уволнявани, твърдят от бранша. Инспекторите нямат никакви правомощия и когато попаднат на язовир, който не е регистриран.
„Има задължение проверките да се извършват без предварително предупреждение. Ние проверяваме нашите инспектори”, отговори на тези упреци Пепа Манева от Българската агенция по безопасност на храните.
Вижте още във видеото:
-
„Чети етикета”: Козунакът за Великден от магазина – без изкуствени оцветители, но с много добавки -
„Чети етикета”: Ще решат ли шкафчетата в училище проблема с тежките раници? -
„Чети етикета”: Какъв е алкохолът, който се предлага в интернет? -
„Чети етикета“: Какъв е въздухът, който дишаме -
„Чети етикета”: Има ли хормони и антибиотици в пилешкото? -
„Чети етикета”: Как да изберем зимните гуми? -
„Чети етикета”: Какви са обезщетенията при лекарска грешка? -
„Чети етикета“: Колко тежи ученическата раница -
„Чети етикета”: Има бум в използването на хомеопатични продукти в България -
„Чети етикета“: Откриха тежки метали в замразената риба
