"За мен няма съмнение, че това е най-хубавият български празник. Защото честваме нещо толкова крехко, ръкотворно и неръкотворно, като буквите и езика".
С тези думи писателят Георги Господинов започна словото си пред паметника на Светите братя Кирил и Методий в столицата.
По думите му това не е празник на оръжието, на някоя славна победа или поражение, няма батални сцени, предателства и реки от кръв, с каквито е пълна човешката история.
„Щастливи сме, че имаме един ден, в който честваме светлото и всекидневно чудо на езика”, подчерта Господинов в присъствието на държавния глава Росен Плевнелиев, министъра на културата Владимир Пенев, столичния кмет Йорданка Фандъкова, академичното ръководство на Софийския университет, Българския патриарх Неофит, духовници, официални лица, учители, просветни и културни дейци, ученици и граждани.
„Всеки ден, докато говорим, ние сме в невидимата работилница на езика и извършваме една невидима работа по него. Може би, ако си го припомняме по-често, ще имаме повече респект. Защото в тази работилница са били първомайстори Свети Свети Кирил и Методий, Климент Охридски, Константин Преславски, Паисий и Софроний, Ботев и Яворов, Вазов. Ние сме само смирени чираци там. Да не го забравяме”, призова писателят.
Според него буквите ще се окажат най-трайното нещо по нашите земи. „Падали са царства и крепости, села и манастири са ставали на пепел, империи са идвали и са си отивали по тези кръстопътни места. Колко пъти сме били разделени, в раздори и несъгласие. Та ние, дето иначе трудно сме на едно мнение за няколко поредни години, цели 12 века пазим тези трийсетина букви, пренасяме ги и - от Възраждането насам - ги празнуваме. Не е ли това чудо”, попита Георги Господинов.
По думите му никоя криза не е по-страшна от неизречената. „Езикът може да бъде алтернативен източник на енергия и на смисъл. Защото тази криза, тук и по света, отдавна не е само икономическа. Тя е и културна, екзистенциална, криза на усещането за бъдеще и т.н.”
„Нека ми простят политиците и икономистите, но ми се струва, че литературата все още знае повече за човека. И ако финансистите четяха книги, кризите ни щяха наистина да са различни”, изтъкна писателят.
Господинов е убеден, че най-хубавото, което можем да направим сега, е да предадем чудото на четенето на нашите деца. „Нека гледат родителите си четящи. Нека те самите държат в ръцете си книга. Да имат памет, че са държали книга. Защото и тази памет може да изчезне”.
