Интервюто, което bTV излъчи миналата седмица с легендата Борис Гуджунов, предизвика десетки реакции. Държавата ще инициира законодателни промени, за да може певецът да получи пенсия от 700 лева. И не само той, а всички изпълнители от същото поколение.
Цялото интервю на Теодора Трифонова с легендарния певец:
Аз съм загубил всякаква надежда! Въпреки че така пеех в песента "Надежда". Сега от тия болници ми е пресъхнало и не мога да поддържам гласи си във форма... Най-голямата ми трагедия е как пеех тогава и когато чуя някакъв запис, викам: „Майка му стара, пял съм много хубаво. Но сега не мога вече така”. Вече нещата са други и съм един стар пенсионер. Пенсионер без пенсия.
Хората познават ли Ви?
Не!
За тях кой сте Вие?
Никой не съм! Мислех, че създавам някакъв стандарт за развитието на интелектуалното развитие с моите песни.
Липсва ли Ви сцената?
Много. Плача... Плача... За всичко. Много вярвах, просто вярвах, но сега... Че всичко ще се нареди и всичко ще бъде добре... Сега е трагедия, няма живот, няма. Аз загивам - това е, а да не говорим за семейството ми...
И как се оправяте?
Ами, докато работих до преди 5 години, свързвах - оттук хонорар, но тука напоследък е толкова тежко, че е смешно е да го кажа, но ще го кажа. Всеки ден си изчислявам колко лева има в тия 10-15 дни, които остават до пенсия. И това са по 2-3 лева.
На ден?
Да, което е ужасно! Един път ми се обадиха и ме попитаха: „Г-н Гуджунов, какво си купувате?” Една твоя колежка, от вестник.
Какво си купихте?
Едно кило румънски домати. Тогава бяха скъпи и аз съм си позволил да и купя едно кило. И тя, не знам да ли го разбра това, в цялата немотия да си купиш едно кило домати.
Колко често си позволявате да си купите месо, спомняте ли си последно кога си купихте?
Не, не си спомням, защото ми е забранено да го погледна дори - сам съм си го наложил. В „Люлин” живеем в един 7 пъти обиран тристаен апартамент, защото мислеха, че сме много богати. Обраха ни последните там прахосмукачки и телевизори. И живеем в апартамент, който не е приятен да влезеш вътре. Не е хубаво. Има хора, не съм ги питал, но съм сигурен, че не влизат с удоволствие вкъщи, но това е положението.
Срам ме е. Като ме питат: „Колко ти е пенсията?”, срам ме е. Защото някои си мислят - той е обиколил света, той е пял и изведнъж с мижавите 220 лева. Смешна работа!
Всяка нощ по баровете, всеки ден по няколко концерта, особено зимно време по два. Летните театри, Съветския съюз по три концерта. Било е такова напрежение, че се чудех как съм издържал. За 67-ма година имам над 450 концерта. Сега аз не мога да го проумея как е ставало това... Впоследствие една инвалидна пенсийка, която почна от колко мислиш?! 16 лева на месец, когато отидох да почерпя един приятел да му кажа, че ще го почерпя за пенсията и той колко пари – викам: „16 лева”. Той вика: „Как?” И аз нямам трудов стаж, не съм жив в този свят. Не съм участвал, не съм пял - това излиза.
Колко години бяхте на сцената?
50.
Надявате ли се на нещо, някой да Ви чуе?
Не, не се надявам изобщо на бъдещето на България вече. Искам да погледа сина си в очите, истински. В неговите очи съм една плюнка.
Заради парите ли е всичко?
Най-основното е, да.
Той какво иска?
Иска да завърши "Любен Гройс" и да бъде актьор.
Вие сте плащали досега обучението му?
Да. Още един семестър му остана, трябва да го платим 1250 лева.
Откъде ще вземете парите?
Не зная, още не зная. Не знам дали ще се оправя, дали ще се измъкна. Искам да се прибера вкъщи и да ми няма нищо. Ама, това е, не може. Не мога да не се усмихвам, защото погледнато отстрани - тая пародия, това нещо, която се разиграва в нашата държава, то не е човешко. Не може да забравиш народа си.
