10 дни след първата официална информация за завишени нива на уран в питейната вода, в Хасково все още използването й за консумация е забранено.
Във Велинградско в пет села също не пият вода заради завишени нива на уран.
В Първомай затвориха трите кладенеца със завишен уран три месеца след като от тях са взети проби.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Не 2 млн. лева, колкото са нужни за нов водопровод на Хасково, а 176 млн. долара – толкова струва цялостното решаване на проблема със замърсяването от затворените уранови рудници. И то по изчисления от 1994 г., когато цялата индустрия тъкмо е била закрита и все още както старата инфраструктура, така и измервателните уреди са били изправни. Това става ясно от 23-годишен доклад, изготвен от тогавашния екоминистър проф. Валентин Босевски.
„Ние често си мислим, че сме сред природата, но често и все по-често ние не сме сред онази природа, която Вазов възхваляваше в „Отечество любезно…”. Не само уранодобивът, но развитието на индустрията с погрешни и нерационални практики доведе до замърсяване на подпочвените води и земеделската продукция”, коментира професорът в студиото на „120 минути”.
„През 1992 г. по различни причини, включително политически, но предимно икономически се взе решение да се ликвидира уранодобивът. Държавно решение – наричам го, защото е държавен акт на закриване на една цяла индустрия. Не решаваше проблема с ликвидиране на последствията от добива на уран върху околната среда”, обясни Босевски.
Още по това време еколозите са се опасявали, че събралата се в старите подземни съоръжения естествена вода може да отрови подпочвените води. Босвески посочи, че използването на сярна киселина в добива също е сериозен проблем и с днешна дата.
Бившият министър се обърна към обществеността: „Това, което изживявате днес, не е инцидент. Разберете, че уранът е идвал във вашите домове десетки години. Причината е липсата на достатъчни инвестиции (…) Прокуратурата търси виновници за забавяне или укриване на информация, но това не е същественото и не тяхното наказание ще разреши проблема. В този юридически казус вие сте наказаните и то от безхаберието на своята държава”.
Той беше категоричен, че „няма „оня уран” – уранът, дали е естествен, дали е изкуствен, винаги е радиоактивен”. По думите му и въпросът е нормите се профанизира, като се използват не радиологични, а ВиК норми и механична сметка колко вода трябва да изпие човек, за да бъде увреден от урана. Той направи паралел между поведението на властите днес и след аварията в Чернобил през 1986 г.
В доклада от началото на 90-те категорично се настоява за чуждестранна помощ за решаване на проблема с рудниците. „Държавата може да изпълни този план, но високоразвити страни много енергично са решавали този проблем и са им трябвали около 20 г.”, посочи експертът.
