10 дни след първата официална информация за завишени нива на уран в питейната вода, в Хасково все още използването й за консумация е забранено.

Във Велинградско в пет села също не пият вода заради завишени нива на уран.

В Първомай затвориха трите кладенеца със завишен уран три месеца след като от тях са взети проби.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Не 2 млн. лева, колкото са нужни за нов водопровод на Хасково, а 176 млн. долара – толкова струва цялостното решаване на проблема със замърсяването от затворените уранови рудници. И то по изчисления от 1994 г., когато цялата индустрия тъкмо е била закрита и все още както старата инфраструктура, така и измервателните уреди са били изправни. Това става ясно от 23-годишен доклад, изготвен от тогавашния екоминистър проф. Валентин Босевски.

„Ние често си мислим, че сме сред природата, но често и все по-често ние не сме сред онази природа, която Вазов възхваляваше в „Отечество любезно…”. Не само уранодобивът, но развитието на индустрията с погрешни и нерационални практики доведе до замърсяване на подпочвените води и земеделската продукция”, коментира професорът в студиото на „120 минути”.

„През 1992 г. по различни причини, включително политически, но предимно икономически се взе решение да се ликвидира уранодобивът. Държавно решение – наричам го, защото е държавен акт на закриване на една цяла индустрия. Не решаваше проблема с ликвидиране на последствията от добива на уран върху околната среда”, обясни Босевски.

Още по това време еколозите са се опасявали, че събралата се в старите подземни съоръжения естествена вода може да отрови подпочвените води. Босвески посочи, че използването на сярна киселина в добива също е сериозен проблем и с днешна дата.

Бившият министър се обърна към обществеността: „Това, което изживявате днес, не е инцидент. Разберете, че уранът е идвал във вашите домове десетки години. Причината е липсата на достатъчни инвестиции (…) Прокуратурата търси виновници за забавяне или укриване на информация, но това не е същественото и не тяхното наказание ще разреши проблема. В този юридически казус вие сте наказаните и то от безхаберието на своята държава”.

Той беше категоричен, че „няма „оня уран” – уранът, дали е естествен, дали е изкуствен, винаги е радиоактивен”. По думите му и въпросът е нормите се профанизира, като се използват не радиологични, а ВиК норми и механична сметка колко вода трябва да изпие човек, за да бъде увреден от урана. Той направи паралел между поведението на властите днес и след аварията в Чернобил през 1986 г.

В доклада от началото на 90-те категорично се настоява за чуждестранна помощ за решаване на проблема с рудниците. „Държавата може да изпълни този план, но високоразвити страни много енергично са решавали този проблем и са им трябвали около 20 г.”, посочи експертът.