България отбелязва 137 години от Освобождението от турско владичество. На тази дата през 1878 г. в Сан Стефано е подписан мирният договор между Русия и Османската империя, с който се създава новата Българска държава.
България се учредява като автономна, но васална държава с граници, които обхващат с малки изключения почти всички земи в европейската част на Турция, населени с българи. Общата й площ възлиза на повече от 170 000 кв. км.
За първи път Трети март се чества през 1880 г. - две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно - през 1882 г., Държавният съвет приема „Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество". В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на „Заключаването на С. Стефанский договор".
С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. събитията от XIX и XX век се преизчисляват, като към датата съответно се прибавят 12 дни за XIX век и 13 дни - за XX век. Денят 19 февруари 1878 г. стар стил, става 3 март по нов стил. За първи път по новия стил 3 март е честван през 1917 г.
Чествания в цялата страна
По случай националния празник на България, тържества ще има в цялата страна. По традиция кулминацията ще е на връх Шипка.
В София патриарх Неофит ще отслужи панихида и Благодарствения молебен в катедралата „Св. Александър Невски".
Пред паметника на незнания войн ще бъде издигнат Националният трибагреник. Церемонията започва в 11:00 часа. На честванията ще присъстват президентът Росен Плевнелиев, председателят на парламента Цецка Цачева, министри, кметът на София и официални гости.
Час по-късно пред президенството ще се извърши тържествена смяна на караула. Историческата годишнина ще бъде отбелязана и пред паметника на българскя опълченец.
Тържествената заря-проверка започва в 18:30 часа пред Народното събрание. Президентът Росен Плевнелиев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще произнесе слово. По-късно в Централния военен клуб ще се състои традиционният прием за Трети март, даван от държавния глава.
По случай Националния празник всички музеи и галерии в столицата ще приемат безплатно посетители.
Организация на движението
Заради честванията на връх Шипка и в столицата се въвежда и организация на двежението. От 8:00 часа сутринта до 12:30 се забранява влизането на автомобили в двете посоки, престоят и паркирането по улиците около парламента и храм-паметника „Св. Александър Невски”.
От 14:00 часа до 20:00 часа затворени за движение ще бъдат и булевард „Цар Освободител” между булевард „Васил Левски” и улица „Раковски”, както и някои от улиците около Народното събрание.
През целия ден паркирането на площад Народно събрание, площад „Св. Александър Невски” и по улица „Оборище” между „Раковски” и булевард „Васил Левски” ще е забранено.
Между 8:00 и 14:30 ч. се ограничава транзитното преминаване на превозни средства през Шипченския проход - пътя Габрово-Шипка-Казанлък. Автомобилите се насочват през Прохода на Републиката. Ограниченията не се отнася за организирания междуградски автобусен транспорт.
От 14:00 часа се ограничава и движението на тежкотоварните превозни средства по автомагистралите и определени участъци от националната пътна мрежа. Целта е повишаване на безопасността на движение заради очаквания засилен трафик в последния почивен ден.
История
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.
Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на българите.
Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.
Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно - тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.
Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.
Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).
Член 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Член 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.
Със Санстефанския мирен договор България се появява отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. От една страна, Санстефанският мирен договор решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга, е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров. Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население.
Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 г.
Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.
От 1888 г. Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.
