Слънце, вода и две ръце, от които зависи всичко. Цвета Иванова е една от най-добрите ни млади състезателки по гребане. 17-годишното момиче прекарва почти цялото си време на Панчаревското езеро в двуразови тренировки. Лятото на лодка във водата, а зимата на тренажор.
„Гребането е доста тежък спорт. Един от най-тежките може би. Сравним само с колоездене и ски бягане, така че иска доста качества - физически и психически, и всякакви, морално-волеви основно, защото гребем от минус 20 до плюс 40 градуса сме навън през цялото време. Иска се висок ръст, много голямо количество мускули, което за жените обикновено е проблем, защото те винаги се притесняват от това как изглеждат, изисква се доста психически да са устойчиви, защото тренировките ни са дълги, тежки. Някои от нещата, може да й погледнете ръцете, мазолите, те са несъвместими с представата за хубава жена, маникюри не можем да имаме”, разказа треньорът ѝ Никола Господарски.
Един спорт, в който суетата няма място. Това е и цената за печеленето на множество отличия в спорта.
„Осъзнаваш, че всъщност гребането го обичаш повече от другите неща, то ти е по-важно и другите неща нямат значение, пък и намираш начини. Има начини да си хубав, когато не си на тренировка”, смята Цвета.
Признава, че усещането, докато е във водата, е уникално: „Просто е някакъв екстаз и тотално си унесен в тренировката и много ти харесва, когато лодката се движи бързо. Просто го заобичваш повече и повече. Свобода, да, и е прекрасно, че си сред природата, на слънце и няма по-хубаво нещо от това”.
На 21 март Цвети поставя световен рекорд по гребане за девойки, но не в лодка, а на тренажор. На него тренират през зимата, когато езерото е замръзнало.
„Просто си тренирахме и стана дума... Проверила какви са актуалните рекорди на различните дистанции и си беше харесала тази 42 км и 195 м маратонската дистанция и каза: „Тренер, аз мисля, че това мога да го направя”. Направихме 2 седмици леко насочена в тая посока подготовка и го направихме”, спомня си Господарски.
„Беше много тежко, правих специална въглехидратна диета, за да мога да имам по-голям запас от енергия за самото натоварване, защото тялото не е създадено да издържи, енергийният ти запас при такова натоварване се изразходва за час и половина-два, а моят рекорд беше три часа. И беше много трудно накрая, тръгнах да припадам, беше много трудно да издържа, но се справих и бях адски щастлива”, признава Цвета.
Разказът ѝ продължава: „Като спрях, от това, че съм правила едно и също движение 3 часа, изведнъж тялото адски ме заболя от това, че спрях. Следващите няколко часа се чувствах адски зле, гадеше ми се. Но после се оправих, на следващия ден даже отидох на състезание на ски”.
Ергометри помагат за подготовката на състезатели по гребане. Те са изключително точни и прецизни в положеното усилие, дистанция и скорост. С тренажор Цвета изминава 42 километра и 195 метра за 3 часа и 45 секунди.
С невероятните си качества в гребането и високия си успех Цвети впечатлява най-добрите университети в Америка - Харвард, Йейл, и Колумбия. И докато те се борят за нея, тя сама избира.
„Йейл реагираха най-бързо, веднага ме поканиха да отида дотам, да ми платят билета, да пътувам, да се запознаем. Отидох септември месец за три дни. Беше уникално, спах в общежитията там, запознах се с отбора, с невероятни хора и после, като се върнах тук, подадох всичките си документи. Декември месец бях приета вече. И най-хубавата новина, разбира се, беше, че съм с пълна стипендия”, разказва Цвета.
Тя е третото и най-малко дете в семейството и последната, която също заминава в чужбина. Сестрата на Цвети живее в Брюксел, а брат й - също в Америка.
„Няма да ми липсва, защото сега има Скайп, а пък и отива за нещо много хубаво. Ние ще сме си постоянно заедно, има телефони безплатни и т.н. Аз ще пътувам, тя ще идва”, споделя майка ѝ Милка Иванова.
Тя въобще не очаквала, че дъщеря й ще постави световен рекорд: „Аз направо полетях. Нещо, което не си очаквал, изключително приятно чувство. Гордостта не е хубаво нещо, но реших, че този път трябва да изпъча гърди и да се гордея с това дете най-накрая”.
Предишният рекорд е поставен от новозеландка преди 11 години и досега никой не го е подобрил.
„Остават ми хубавите спомени, чувството, което съм изпитала по време на гонката. Остава ми желанието да се състезавам отново, да гоня по-високи цели и просто си спомняш, че си прекарал хубав момент и искаш отново да го направиш”, казва Цвета.
И понеже рекордът, който е подобрила, е за девойки, тя се надява след няколко години да успее да подобри и този за жени. А дотогава ще се състезава за университета в Йейл.
