Атентатът в Париж провокира нови страхове сред бежанците в България. Повечето от тях търсят път към големите европейски страни, а сега има вероятност те да затегнат контрола по издаването на визи за чужденци, които бягат от размирните райони.
Лагерът в Харманли е последната спирка в бягството на бежанците към Западна Европа. Повечето признават, че не България е крайна цел на пътуването им, а Германия, Австрия, дори и Франция – страни с големи общности от чужденци, при които бежанците биха се чувствали по- спокойни.
След атентата в Париж обаче много от бежанците са притеснени, че пътят им към сърцето на Европа може да бъде отрязан.
От създаването му преди година и половина през лагера в Харманли са преминали над 8 000 чужденци. Повечето отдавна са в Европа, билетът за пътуването им е бежанският статут, който им дава възможност безвизово да пребивават във всяка европейска страна до три месеца.
На това се надява и 24-годишният сириец Маджит Фенде, който е в лагера от три месеца и очаква статута си до дни. След атентата в Париж обаче вече не е сигурен как Европа ще го посрещне добре.
„Това не е добро поведение за истински мюсюлмани, за хората от арабските страни, въобще за никого. Страхувам се, че сега германското правителство ще откаже да ни приеме”, сподели Маджит Фенде, избягал от сирийския град Канишли.
Още при пристигането си в лагера всеки един от пребиваващите в момента там над 1700 сирийци заявяват, че бягат от терора на терористичната организация „Ислямска държава”, но след показният разстрел на френските журналисти за бегълците вече дори и Европа не е сигурно място.
„Правилно е лицето на терора да не бъде допускано в Европа, но не и хора като мен, които са тук, за да си завършат образованието. Нека европейците не мразят всички мюсюлмани, само радикалите и терористите”, призова сириецът Ахмед Хало.
Справка на Държавната агенцията за бежанците показва, че в момента в центрове у нас живеят над 3600 чужденци. Колко от тях ще се опитат да продължат живота си в Западна Европа е въпрос на личен избор.
Колко точно бежанци са използвали България за транзит към Западна Европа през последната година не е ясно. Знае се само, че 20 европейски страни вече отправиха запитване към България за връщането на повече от 7800 бежанци, за които страната е била първа спирка на територията на Европейския съюз.