Звън на камбана събужда село Българе за празника, при който участниците танцуват боси върху жарава въглени. Шествие изнася нестинарските икони от църквата, за да бъдат „облечени“ в „Конака“. Преди забранен за външни хора, сега всеки може да влезе в него и да запали свещ.  

„Единствено вечерта се затваря „Конакът“ към 8 часа, само нестинарите и музикантите са вътре, свири музиката, да може да ги прихване. Тези хора някаква енергия много голяма получават. Излизат от тук и влизат в този голям огън, с каква сила влизат вътре, защото температурата е страхотна“, казва Стоян Киров, епитроп на с. Българи.

 „Конакът“ е място, което е запазено до днес в автентичния си вид. Там са стояли и нестинарите в очакване да бъдат поканени за танците върху жаравата.

Неделчо Карагенов е от Силистра. Преди години изпитва вътрешна потребност да стане част от ритуала.

„Играта в огъня далеч не е най-същественото. Въпрос на момент как човек ще го усети. Никога не знаем да последно какво ще се случи, дали ще се влезе или няма да се влезе“, казва той.

 „Нестинар не се става, няма училище за нестинари, нестинарството е харизма, то намира теб, а не ти него“, казва Илия Влаев - уредник в Нестинарски център „Пътят на нестинарството“.

Само в с. Българи ритуалът е запазен в автентичен вид. Шествието поема по стръмни пътеки към параклиса на Свети Костадин.

Продължи да четеш