В село Българи – единственото, което е съхранило нестинарството в автентичния му вид, продължават да отбелязват празника по стар стил. Това се случва всяка година на 3 юни – денят на светците Константин и Елена.
Нестинарските икони са се съхранявали в „Конака“ – място, което е запазено до днес в автентичния си вид. Там са стояли и нестинарите в очакване да бъдат поканени за танците върху жаравата.
Преди векове „Конака“ е бил затворен за външни хора, но днес той е исторически музей и е отворен за посетители.
„Нестинарската музика като обредна е трудна – за да я научиш и да влезеш в ритуала, трябва първо да я откраднеш, както казват тук в Странджа. Титулярят трябва да те посочи, че ти можеш да станеш част от обредните действие“, обяснява Пенко Енгьозов, който е част от ритуала пред последните десетина години и основен гайдар.
Гайдата и тъпанът са двата водещи инструмента в нестинарското шествие.
„След малко предстои да вземем иконите от църквата и да ги изнесем до нестинарския конак. След това ще се отиде до аязмото на св. Константин – там има ритуали, които се изпълняват“, разказва още Пенко Енгьозов.
По традиция в ранния следобед се палят огньовете, за да се подготви жарта за нестинарските танци.
„Тази година ще запалим огъня около 13 часа. Дървата са много и те трябва да могат да изгорят до към 21 часа, когато се очаква да настъпи и самата кулминация на ритуала“, допълва Стоян Киров, който води цялата церемония.
„Връзката със светците ме кара да участвам в този ритуал. Влизането в огъня не е най-съществената част. Да, това е кулминацията на ритуала, но най-важната част от ритуала е почитта към светците“, обяснява нестинарят Горан Стефанов, който е от Ямбол.