Единственият засега номиниран за главен прокурор Сотир Цацаров заяви пред bTV, че не приема поста обвинител номер едно като основна цел в кариерата си, но ще положи усилия да се справи, ако бъде избран Председателят на Окръжния съд – Пловдив беше категоричен, че ако има предварителен сценарий за избора на главен прокурор, той не е участвал в писането му.



- Готов ли сте за длъжността главен прокурор?
- Не мога да кажа дали съм готов за поста главен прокурор. Готов съм да опитам да участвам в това състезание, да опитам да спечеля това състезание. И да положа усилие. Дали съм готов за поста главен прокурор може би ще покаже бъдещето, ако състезанието се развие така, че бъда избран и съответно назначен.

- Съмнявате се, че ще се развие така, че да бъдете избран?
- Не мисля, че човек може да бъде уверен в един избор.

- За този пост винаги е имало някакъв сценарий. Добър или лош, но, винаги е имало сценарий. Как се чувствате като част от сегашния сценарий за избора на този пост?
 - За избора на този пост сценарии много, сценарии всякакви. Как се чувствам аз мога да кажа от моя гледна точка. Не се чувствам като човек, който пише сценария, но не се чувствам и като човек, който участва в сценария.

- Така или иначе, вие сте вкаран в този сценарий...
– Не забравяйте, че процедурата е резултат все пак на предложение на членове на ВСС и на мое заявление за съгласие.

- Защо се съгласихте да участвате тогава?
– Защото считам, че 20-годишният ми опит в областта на наказателното правораздаване и познаването на проблемите на тази система, а и въобще на системата, в която работя, защото това в крайна сметка е една система – съдебна, е някаква предпоставка за позитивни резултати.

- Тогава не дойде ли твърде късно тази смяна на черната тога с червената?
– Не. В случая става дума не за смяна на черната тога с червената

– Вие ме разбирате какво казвам...
– Разбирам Ви съвсем ясно. Става дума за участие в надпревара за длъжност, ако човек я възприема така. Проблемът е, или по-скоро най-доброто за мен е, че аз не я възприемам така. Това е една най-нормална процедура.

- Имало ли е някакви договори между Вас и изпълнителната власт, за да станете Главен прокурор?
– Не, категорично не.

- Какви са слабостите на прокуратурата в момента според Вас?
– Прокуратурата като цяло, по моя преценка, или по-точно не прокуратурата като система, а хората, които работят в прокуратурата, имат един огромен капацитет. Проблемите не са точно в хората, които работят. Проблемите са в системата и в начина, по който тя функционира. По дефиниция процедурата е единна и централизирана. Но, степента на централизираност в тази система е достигнала степента на един предел, който сам по себе си не позволява на системата да работи пълноценно. А, на системата й трябва малко въздух, още повече въздух след това – глътка въздух, трябва й вътрешно преструктуриране, трябва й ликвидиране на неравномерностите в натоварването. Защото това е един огромен проблем, особено в прокуратурите по места и най-сетне трябват й промени в практиката и начините и подходите на действие. Ако трябва да допълня и още едно изречение – трябва й по-малко медиен шум. Поне в началото.

- Моля, медии всякакви има....
– Това не означава прекратяване на медийната комуникация. Това означава, че ние трябва да прекратим сценариите, при които обикновенно системата произвежда медиен шум в началото на едно разследване и стига до ситуация, при която човек с червена тога е оставен да се обяснява по коридорите на съдебната палата на преследващите го репортери защо е постановена поредната оправдателна присъда. Шумно започналите разследвания трябва да имат и шумен край. Под шумен край разбирам успешен край.

- Тогава да отидем към едно дело, което се гледаше в Пловдив срещу Мирослава Тодорова. Доста често делата във Вашия съд завършват с осъдителни присъди.
– Не мога да Ви дам отговор на въпроса, не защото трябва да избягам от въпроса Ви, а защото законът ми забранява да коментирам конкретни дела, при това висящи дела, при това дела, които са висящи в съдебния окръг, където работя. И освен това има един важен принцип – оценката на труда на съдията, тоест дали правилно е гледано делото, не може да бъде дадена така персонално. Тя се дава от горната инстанция при обжалването на присъдата.

- Защо в съда, в който работите има твърде малко оправдателни присъди?
–Нека посоча няколко цифри. Средният процент оправдани лица в България за 2011 година и за първото шестмесечие на 2012 година е в размер на 4,6. А средният процент оправдани лица за първата половина на 2012 година в Окръжен съд – Пловдив (много е неприятно да крием за тези неща статистика, но като говорим за цифри – ще говорим за цифри) е 7,7 процента. Мога да отговоря с конкретни цифри и за фактите, които са свързани със СРС и за фактите, които са свързани с Европейския съд по правата на човека. Неприятното в цялата история е, че стигаме до една некоректна, в най-меката форма на израза, който ще използвам, – спекулация. И тази спекулация обслужва нуждите на тази процедура, за която говорим с Вас. Най-неприятното от всичко това е, че тази спекулация се трупа не толкова на мен, защото в крайна сметка след като аз съм приел, че ще участвам в тази кампания, съм приел и всички последици и целия този опит за създаване на шум едва ли не на човек, който, чиято основна цел в живота е да потъпква човешките права в окръга, на територията, в която работи. Неприятното е заради колегите ми, които са предсатвени като 57 съдии в Окръжен съд Провдив, безушни изпълнители на нечия воля. Което е клевета.

- Какво следва ако загубите битката за главен прокурор? – Не възприемам цялата тази история като най-великата цел на живота ми. Не е това смисълът на един човешки живот.