След взрива в Костенец това лято не остана предприятие за боеприпаси, чийто цех или складове да не са се взривявали. В България има 98 склада за боеприпаси, 10 от тях са големи военни логистични бази. В четири обекта обаче вероятността от експлозия е много по-сериозна. Защото се занимават с най-опасната дейност- утилизацията.
В България тя започва в края на 90-те когато страната подписва Конвенцията за забрана на противопехотните мини. Тогава в "Дунарит" Русе и "Терем" Костенец се унищожават 35 хиляди тона пехотни мини.
Над 80 хиляди тона бяха количествата, които след 2000 година бяха посочени като излишни, като такива, които трябва да бъдат утилизирани.
Случаят "Челопечене" даде повод на парламента да гласува отпускането на 30 милиона лева за утилизация на близо 20 хиляди тона излишни боприпаси, а утилизацията стана приоритет за военното министерство.
Към момента този процес почти е приключил, обясниха от министерство на отбраната. Вместо да се купи инсталация, която да ги унищожава, с това бяха натоварени частни фирми, които през определен период плащаха с кръв за грешките си.
Взривове отнеха живота на хора и в цеха на "Петолъчката", и в Габрово, а по-рано - през 1993-а, и в "Дунарит" Русе.