Масов лекарствен продукт за понижаване на температурата и справяне със симптомите на настинка може да доведе до усложнения от коронавируса и риск за живота – такава информация се завъртя в социалните мрежи през последните дни. Както често се случва с фалшивите новини, говорим за комбинация от изопачени реални факти и откровени измислици. Свързахме се с председателя на Българското научно дружество по фармация проф. д-р Георги Момеков. По-долу той излага своето мнение по случая. Заглавията са на редакцията.
Във връзка с постъпило запитване си позволявам да споделя професионалното си становище относно данни за употребата на антипиретици при предполагаема или доказана инфекция със SARS-CoV-2.
Интернет е прегрял от препоръки за избягване на употребата на ибупрофен за облекчаване на фебрилитета при COVID-19, във връзка с потенциално потискане на имунитета и влошаване на състоянието на пациентите.
Бърз пробег през интернет показва два епицентъра на тези бомбастични твърдения – Twitter пост на френския министър на здравеопазването и циркулиращо в WhatsApp съобщение с подобно съдържание.
Постът на френския министър не е подкрепен от никакви научни доказателства, а този в WhatsApp се базира на данни, които уж са получени от университетска клиника във Виена: „Моя приятелка работи в университетска клиника във Виена. Провели са проучване, което да отговори защо в Италия има толкова много тежки случаи на коронавирусната инфекция… Проучването показва, че в по-голяма или по-малка степен всички са приемали ибупрофен у дома“.
Какво от всичко това има общо с истината?
Не коментирам научната достоверност на тази типична поява на синдрома „Една жена каза“, т.е. „Една жена каза на друга жена“, а само прилагам отговора на цитираната университетска клиника: „Внимание, текстовите и гласови съобщения на WhatsApp, които в момента циркулират около предполагаемите резултати от изследванията на Wiener Uniklinik за връзка между Ibuprofen и COVID-19, са лъжливи новини, които нямат връзка с MedUniWien“.
Това е публикацията на университета.
Постът на френския министър на здравеопазването гласи буквално: „Приемът на противовъзпалителни (ибупрофен, кортизон...) би могъл да бъде фактор, усложняващ инфекцията. В случай на температура, приемайте парацетамол. Ако сте на лечение с противовъзпалителни или в случай на съмнение, поискайте съвет от Вашия лекар“.
#COVIDー19 | La prise d'anti-inflammatoires (ibuprofène, cortisone, ...) pourrait être un facteur d'aggravation de l’infection. En cas de fièvre, prenez du paracétamol.
— Olivier Véran (@olivierveran) March 14, 2020
Si vous êtes déjà sous anti-inflammatoires ou en cas de doute, demandez conseil à votre médecin.
Поставянето на ибупрофен (нестероидно противъвъзпалително средство, НСПВЛ) и кортизон (кортикостероид) на равна нога е меко казано неадекватно. Кортикостероидите са мощни противовъзпалителни средства с изразена имуносупресивна активност. НСПВЛ имат противовъзпалително, обезболяващо и антипиретично действие, като следва да се обърне внимание , че ибупрофен, в продуктите, които се отпускат без рецепта в аптеките у нас и в ЕС, т.е. в доза от 200 или 400 mg, има слабо изразено противовъзпалително действие (при артрити и други възпалителни състояния дозите са значително по-високи) и отличен профил на безопасност.
Научните съобщения за имуносупресивно действие на НСПВЛ са противоречиви и при всяко положение на този етап няма достоверна информация за специфично негативно въздействие при коронавирусната инфекция. Нещо повече, при преглед на наличните препоръки за поведение при пациентите с COVID-19 компилирани от Световната здравна организация, eвропейските и aмериканските центрове за контрол и превенция на заболяванията, както и наличните китайски ръководства, никъде не се намира изрична препоръка за избягване на ибупрофен и предпочитане на парацетамол.
Защо е важно да вдигнем температура?
Механизмът на действие на антипиретиците е сходен и не ми се влиза в отегчителни разисквания на фармакологичните им свойства, в крайна сметка и парацетамол, и ибупрофен потискат синтеза на т. нар. пирогени, вещества, които пренастройват терморегулацията и предизвикват треска – защитна реакция, характерна за много инфекции. На практика повишената температура влияе негативно на нашето качество на живот, но също така пречи на оптималното развитие на патогените, защото техните ензими работят оптимално в определен температурен интервал.
Аз считам, че на този етап няма никакви научни доказателства за предпочитане на един пред друг антипиретик, още повече, че подобни данни не са описани нито от китайските нито от италианските лекари в наличната литература (в която, за разлика от интернет постовете, всяка публикация попада след преглеждане от поне двама независими от автора анонимни рецензенти).
Освен това, блокирането на треската маскира важна характеристика на тази инфекция и е желателно да не приемаме каквито и да било антипиретици при температури под 39°С за възрастните лица и 38°С при деца. За лицата, които нямат симптоми, но са поставени под доброволна или задължителна карантина е особено важно да водят дневник на симптомите си, в т.ч на повишената температура, което ще е важно за ефективното мониториране на тяхното състояние и на вземане на решение за потенциалното им хоспитализиране.
В съгласие с публикувано китайско ръководство за поведение при COVID-19 на този етап можем да препоръчаме ако се използва ибупрофен ,това да става в доза от 200 mg. При този режим на дозиране поносимостта е съпоставима с тази на парацетамола, както и с плацебо и преобладава антипиретичния ефект.
Поставете псевдонауката под карантина
Ще споделя още нещо, без никакъв опит да налагам мнението си. Социалните мрежи имат адиктивен потенциал, т.е. предизвикват зависимост, подобна на тази към наркотици, алкохол, хазарт. Принудителният престой у дома е чудесно време за преоткриване на семейството, близките, на играта на карти, шах, градове-държави и пр.
Скоростта на разпространяване на фалшиви новини, данни за пенкилери и магически лекарства, вълшебни маски, световни конспирации е по-бърза от разпространението на самата инфекция. Internet e и ще продължава да бъде, за съжаление, източник основно на лъжливи новини и препоръки от псевдоескперти, в т.ч. професори комбайнеролози и шамани без нито една публикация, но бълващи от идеи за лечение и профилактика на новата коронавирусна инфекция с кисело мляко, добавки и пр.
Ако желаете да получите меродавна информация, моля потърсете я на сайтове, в които всяка публикация е писана от експерти и всяка сричка е била обект на внимателно прецизиране - Световната здравна организация, Центъра за контрол и превенция на заболяванията и Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията.
Кой е той?
Професор Георги Момеков, дфн, е преподавател в Катедрата по фармакология, фармакотерапия и токсикология на Фармацевтичен факултет при Медицински университет - гр. София.
Той е председател на Управителния съвет на Българското научно дружество по фармация и членува в научните дружества по фармакология и по токсикология. Има придобита специалност по клинична фармация и множество специализации у нас и в чужбина.
Проф. Момеков е съавтор на над 250 научни публикации (120 от които в списания с импакт фактор), над 50 глави от учебници и монографии и един патент. Трудовете му са цитирани над 1600 пъти (h-индекс 21). Проф. Момеков преподава фармакология и фармакотерапия, както и специализираните дисциплини "Проблемни случаи във фармакотерапията", "Клетъчна и молекулярна фармакология" и "Химиотерапия".
Проучванията му са в областта на онкофармакологията, експерименталната химиотерапия на онкологичните и инфекциозните заболявания, фитотерапията и етнофармакологията и лекарствените взаимодействия. Член е на държавните изпитни комисии по фармакология и фармакотерапия и по клинична фармация. Бил е член на комисията по прозрачност към Министерство на здравеопазването и на Изпълнителния съвет на Фонд "Научни изследвания" към МОН.
Член е на Националния експертен съвет по клинична фармация, анализ на лекарствата, фармакология, токсикология и фитофармацевтични продукти към МЗ.