Могат ли РНК ваксините да променят човешкия геном и съдържат ли наночастици, чрез които да ни контролират? Тези въпроси се повдигат в публикации в социалните мрежи.
Според скорошно социологическо проучване те са третият най-достоверен източник на информация за 30% от българите.
„Така наречените COVID ваксини използват рекомбинантни ДНК и РНК-технологии, които пренаписват генетичния код, както "Монсанто" пренаписа този на доматите и други семена“.
Това е една от теориите, които циркулират из социалните мрежи още от лятото. Според някои РНК ваксините могат да доведат до разпад на човешката ДНК.
Възможно ли е това - попитахме в Националната генетична лаборатория.
„Просто не знам как да отговоря на такъв въпрос. Да презапишеш кода на целия геном и да доведеш до неговото разграждане - няма такъв процес, който да ни е познат. Те няма как да навлязат в генома на клетката и да го променят, защото за това са нужни специфични ензими“, обясни проф. Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория.
В кратката характеристика на продукта е описано, че една от съставките във ваксината е под формата на липидни наночастици - друго популярно опасение.
„Трябва да уверя хората, че такива наночастици се ползват в ежедневието - най-малкото, когато обърнем внимание на някои козметични продукти. В тези изкуствено направени частици целта е да се вкара вещество и те да послужат това вещество да бъде транспортирано до специфични клетки“, допълни проф. Савов.
Медийни експерти пък обръщат внимание - най-разпространеното притеснение в мрежата е свързано с бързото разработване на ваксина.
„Когато имаме нещо подобно, това обединява два лагера – много малкият лагер на хората, които не вярват във ваксините. По-големият лагер е на хората, които просто се притесняват. Негативните ефекти са очевидни - нагласите за ваксинация са критично ниски, ако искаме да имаме колективен имунитет“, коментира Христофор Караджов, преподавател в Калифорнийския университет.
Според психолози разпространението на подобни теории по време на пандемия се дължи на страх.
„Когато човек се страхува, той търси бързи отговори и бързи решения. За съжаление има хора, които искат да манипулират хората, правят си някакъв пиар, някаква реклама. Искат да бъдат лидери на влияние, а чрез социалните мрежи насочват тези послания“, обясни психологът Йордан Тановски.
Той казва още, че неверните твърдения най-успешно се тиражират, когато са под формата не на лъжа, а на полуистина.
