Очаква се растежът на БВП да остане силен – около 3% през 2025 и 2026 г. Икономическата динамика е силна, пазарът на труда е напрегнат. Това се посочва в годишния доклад на Международния валутен фонд за икономическото състояние и предстоящото приемане на еврото.
Екип на Международния валутен фонд (МВФ), ръководен от Фабиан Борнхорст, посети България в периода 10–23 септември, за да проведе консултацията. В края на посещението Международния валутен фонд излиза със следния доклад за България:
"Приемането на еврото е важен етап за България и възможност за укрепване на институциите, повишаване на доверието в политиките и ускоряване на средносрочния растеж. Въпреки предизвикателната среда, правителството постигна значим напредък, като осигури присъединяването към еврозоната, одобри бюджета за 2025 г. и предоговори Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Икономическата динамика е силна, пазарът на труда е напрегнат, а инфлацията остава повишена. Високият ръст на заплатите подпомага сближаването на доходите, въпреки че растежът на производителността изостава. Кредитите – особено ипотечните – се разширяват бързо, паралелно с нарастването на цените на жилищата. Очаква се икономическата активност да остане стабилна, движена от устойчиво потребление. На този фон политиките трябва да бъдат внимателно калибрирани. За да се реализират напълно ползите от приемането на еврото, да се повишат трайно жизнените стандарти и да се избегнат макро-финансови дисбаланси, политиците следва да засилят фискалната дисциплина, да управляват рисковете при прехода към еврото и да ускорят реформите."
Международният валутен фонд с призив за постигането на следните цели:
Фискалната политика следва да се затегне и да премине от подкрепа за потреблението към насърчаване на качествени инвестиции. В перспектива фокусът трябва да бъде върху мобилизирането на допълнителни приходи за покриване на нарастващите нужди в инфраструктурата, здравеопазването и образованието, както и за намаляване на неравенствата. Във финансовия сектор е необходимо да продължи засиленото макропруденциално наблюдение, за да се овладеят кредитните рискове. Ускоряването на структурните реформи е от съществено значение за повишаване на производителността, задълбочаване на интеграцията с единния пазар на ЕС, укрепване на управлението и гарантиране на усвояването на средствата от ПВУ.
Какви са перспективите?
Вътрешното търсене движи устойчиво разширяване. Икономиката работи над потенциала си при напрегнат пазар на труда. Очаква се растежът на БВП да остане силен – около 3% през 2025 и 2026 г. Това разширяване се подкрепя от устойчиво частно потребление, стимулирано от силен кредитен растеж и фискално разхлабване. След спад през миналата година, инвестициите отново нарастват. Външното търсене на български износ обаче вероятно ще остане слабо поради по-бавен растеж на ключови пазари в ЕС и глобална несигурност. В резултат на това текущата сметка се очаква да остане отрицателна в близко бъдеще.
Очаква се инфлацията постепенно да се понижи. Общата инфлация се предвижда да бъде средно около 3,5% годишно през 2025 и 2026 г., преди да започне да се забавя. Динамиката на заплатите е основен фактор: повишаващи се възнаграждения в условия на напрегнат пазар на труда, увеличения на минималната работна заплата, обвързани със средната, и индексация на заплатите в публичния сектор подпомагат сближаването на доходите с тези в ЕС, но едновременно засилват вътрешното търсене. Тъй като разходите за труд растат по-бързо от производителността, печалбите се свиват, което усилва прехвърлянето на ръста на заплатите върху цените.
Перспективите за приемане на еврото дават краткосрочен тласък. Преминаването към еврото се очаква да засили институционалната надеждност и доверието на инвеститорите, като същевременно намали валутния риск и транзакционните разходи. Част от тези ползи вече се виждат – в стесняването на спредовете по държавния дълг и последните повишения на кредитния рейтинг на България. Присъединяването към еврозоната също е възможност за укрепване на институциите, засилване на доверието в политиките и ускоряване на средносрочния растеж чрез инвестиции. Мерки като двойното обозначаване на цените в левове и евро, наблюдението на цените и текущата информационна кампания са ключови за преодоляване на обществените притеснения и за разширяване на подкрепата. Миналият опит показва, че ценовите ефекти от въвеждането на еврото вероятно ще бъдат малки и временни.
Рискове
Рисковете за перспективите произтичат от силното вътрешно търсене и засилената външна нестабилност. Устойчиво силното вътрешно търсене може да доведе до „прегряване“ и по-продължителни инфлационни натиски. Бързото нарастване на кредитите и нарастващата експозиция на банките към ипотечно кредитиране могат да създадат уязвимости. При липса на внимателно калибрирани политики тези процеси могат да доведат до макро-финансови дисбаланси. Динамиката на реформите може да отслабне след приемането на еврото, включително поради възобновена политическа несигурност, което да застраши ползите от интеграцията. Външно, слаба активност в страните партньори и засилени геополитически напрежения могат да натежат повече върху растежа от предвижданото, докато търговските спорове и несигурността могат да ограничат търговията и преките чуждестранни инвестиции.
Фискална политика за укрепване на макроикономическата стабилност
Фискалната политика се очаква да остане експанзивна през 2025–2026 г. Увеличения на текущите разходи по съществуващите правила за индексация ще продължат да подкрепят доходите на домакинствата и потреблението. Капиталовите инвестиции също ще нарастват с изпълнението на ПВУ. Активирането на националната клауза за извънредни обстоятелства по Пакта за стабилност и растеж на ЕС ще позволи по-високи разходи за отбрана. В резултат на това бюджетният дефицит се очаква да остане над 3% от БВП в периода 2025–2028 г., преди постепенно да започне да намалява.
Неефективна експанзивна политика през 2026 г. би помогнала за охлаждане на икономиката. Като се имат предвид силното вътрешно търсене и цикличната позиция на икономиката, препоръчва се неутрална позиция. Това би изисквало корекция от около 1% от БВП спрямо базовата прогноза. От страна на разходите: ограничаване на ръста на заплатите в публичния сектор и индексацията на социалните плащания чрез тяхното отвързване от средната и минималната заплата би донесло значителни бюджетни спестявания и би намалило инфлационния натиск. Замяната на нетаргетираните субсидии с целеви трансфери би повишила ефективността на разходите. От страна на приходите: разширяването на данъчната база, подобряване на събираемостта на ДДС и увеличаване на приходите от данъци върху имоти и акцизи могат да осигурят допълнителни ресурси. Изтеглянето напред на увеличението на социалноосигурителните вноски, планирано за 2027 г., също би засилило устойчивостта на пенсионната система. В същото време приоритизирането на инвестиции, финансирани от ЕС, би подкрепило растежа без значително фискално напрежение.
В дългосрочен план запазването на фискалното пространство при нарастващ разходен натиск ще изисква предпазливи политики и реформи, насочени към бъдещето. Макар общият риск от дългова криза да остава нисък, публичният дълг нараства заради постоянните дефицити и значителните рекапитализации на държавни предприятия. Натискът от застаряването на населението, отбрана, инфраструктура и енергийния преход също ще изисква фискално пространство. Освен това, с повишаването на доходите нарастват и очакванията за качествени обществени услуги, а териториалните различия остават големи – необходимо е инвестиране за подобряване на достъпа и равенството.
Основни приоритети на реформите:
премахване на нетаргетираните субсидии; реформа на възнагражденията и заетостта в публичния сектор за ограничаване на разходите за персонал; повишаване ефективността на разходите в здравеопазването, образованието и инфраструктурата; засилване на данъчната администрация и управлението на данъчните рискове; обсъждане на въвеждането на прогресивно облагане на доходите, за да се осигурят повече приходи и да се намали неравенството.
Пенсионна система:
Недостигът в системата „плащай, докато получаваш“ се увеличава, а застаряването ще задълбочи този проблем. Устойчивостта може да се засили чрез премахване на тавана на доходите, подлежащи на вноски, по-тясна връзка между вноските и плащанията, премахване на тавана на пенсиите и постепенно премахване на пандемийните добавки. В същото време подобряването на адекватността на пенсиите за намаляване на бедността в старост остава приоритет. Укрепването на втория и третия стълб на пенсионната система също е ключово.
Прозрачност и съгласуваност на политиките. Политиките спрямо държавните предприятия (ДП) често изпращат противоречиви сигнали – например изискване за дивиденти едновременно с рекапитализация. Освен това практики като авансово събиране на бъдещи данъци от финансовия сектор облекчават бюджета краткосрочно, но създават бъдещи рискове. Необходима е по-голяма прозрачност и при общинските инвестиции и при ролята на Българската банка за развитие.
Финансова политика за ограничаване на рисковете
Финансовият сектор остава устойчив. Капиталовата адекватност на банките е сред най-високите в ЕС, ликвидността е изобилна, а лошите кредити намаляват. Високата рентабилност се поддържа от широки лихвени маржове и голяма депозитна база. Стрес тестове показват, че банките са устойчиви дори на тежки шокове. Въпреки това част от потребителското кредитиране се измества към небанкови институции с по-слаба регулация и по-високи нива на необслужвани заеми.
Рискове от жилищния пазар
Бързият растеж на ипотечните кредити, комбиниран с увеличени строителни разходи, доведе до ръст на цените на жилищата от 15%. Част от ипотеките се използват за закупуване на необитаеми инвестиционни имоти, което допълнително напряга пазара и намалява достъпността. Затова засиленото наблюдение от БНБ е важно.
Макропруденциална политика. Въведените през октомври 2024 г. мерки за ограничаване на риска от страна на кредитополучателите помагат за охлаждане на пазара. След въвеждането на еврото намаляването на изискванията за резерви може да освободи ликвидност, която да се насочи към кредитирането и да засили натиска върху пазара. Това ще изисква активна политика и внимателно управление на кредитните рискове.
Структурни политики за повишаване на средносрочния растеж
Производителност и демография. Ръстът на производителността остава нисък, а структурните пропуски – значителни. Подобряване на качеството на образованието, дигиталните и AI уменията, насърчаване на иновациите и по-висока заетост сред младежи, уязвими групи и чрез привличане на чуждестранни работници са ключови за смекчаване на недостига на труд.
Публични инвестиции и ПВУ
Разширяването и подобряването на инфраструктурата може да донесе значителни ползи, но изисква по-силно управление на публичните инвестиции. Пълното изпълнение на реформите и инвестициите от ПВУ трябва да е непосредствен приоритет.
Управление и институции
Недостатъците в върховенството на закона, обществените поръчки и управлението на ДП ограничават доверието и ефективността на реформите. Излизането от „сивия списък“ на FATF ще изисква ефективно прилагане на приетата законодателна рамка. Усилване на конкуренцията при обществените поръчки, борбата с корупцията и по-бързо приемане на законодателството на единния пазар ще подобрят бизнес средата.
Енергиен преход
Въпреки известен напредък по ПВУ, зависимостта от изкопаеми горива, най-високата енергийна интензивност в ЕС и нетаргетираните субсидии създават рискове. Новият механизъм за ценообразуване и промените в Закона за енергетиката запазват регулираните тарифи за домакинствата и позволяват продължаваща зависимост от въглища. По-конкурентен електроенергиен пазар би подобрил ценовата ефективност и инвестиционните стимули. Таргетирана подкрепа за енергийно бедните домакинства може да адресира притесненията за достъпността. Засилването на прозрачността и управлението на Българския енергиен холдинг е ключово за по-ефективно разпределение на ресурсите и подкрепа за енергийния преход.
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
