В разгара на лятото морските общини предприеха масови акции срещу незаконните къмпинги. Частници печелят хиляди левове от нелегални биваци и паркинги край плажа, които изграждат дори в защитени местности. В същото време, само за почистване на отпадъците от тях, общината в Царево, например, губи по 100 000 лева на сезон.
Силистар е едно от най-райските кътчета на юг. Едно определено място от години функционира като къмпинг. Оградено е, така се рекламира и в интернет. Частният земеделски имот обаче, не само че не е регистриран като къмпинг, а дори попада в защитена местност и е част от Природен парк „Странджа".
Десетките хора, които идват с палатки и каравани, са привлечени не само от уникалната природа. Плажът е на не повече от стотина метра, а цените са ниски. Частникът обаче не плаща нито данъци, нито туристическа такса.
Общината не е давала разрешение за туристическа дейност в горичката, която е част от защитената местност. При проверката собственикът липсва, а по телефона обясни, че къмпингарите са му приятели.
Отсреща друг частник прибира по 5 лева за паркинг. Екоинспекцията в Бургас е узаконила парадокса.
Местността Коросята край Ахтопол е рай за незаконните къмпинги. В хаоса доказването дали земята под бившите ведомствени станции е общинска, държавна или частна, е трудно, но от него се печели.
Освен в Царево, най-много незаконни биваци има в Приморско, край бившата резиденция „Перла", в Созопол и на Иракли. Местната власт трудно се справя с нелегалното поставяне на палатки и каравани. Една от мерките е ограничаване на достъпа на автомобили до горичките. Нарушения има и в законните къмпинги. Най-често регистрират по-малко на брой бунгала и каравани.
