Няма никаква икономическа причина за случващото се с Корпоративна търговска банка (КТБ). Видимо историята е политико-криминална, смята заместник-финансовият министър в две поредни правителства Любомир Дацов. Прави впечатление, че никой не изрича словосъчетанието "пране на пари", коментира той в понеделник пред БГНЕС и напомня, че през банката са минавали огромни парични потоци. Трябва да се анализират тези процеси от 2011 г., чисто счетоводно трябва да има следи, заявява икономистът.
Освен това Дацов е на мнение, че няма липса от 3.5 млрд. лв. - за тези кредити няма достатъчно информация, какви са, що са, част от кредитните досиета не са пълни. Аз поне не съм прочел друго. "Няма достатъчно информация за това. Друг е въпросът, че продължавам да не разбирам как могат да липсват цели досиета - да няма едно-две, да, но да ги няма всички на стойност 3.5 млрд. лв., мисля, че не е коректно. На хартия такива документи ще заемат един огромен склад. Как могат да бъдат унищожени - не сме видели пушеци на пожар, нито планини от нарязана хартия?"
В момента прави впечатление, че никой не отправя въпроси към одитора на банката, който би трябвало да я познава по-добре от хората, които са я управлявали. Одиторите са проверявали всяка една операция, за да си сложат накрая подписа, има заверен баланс, отбеляза икономистът.
Той прогнозира, че ще има съдебни дела, но на основните въпроси отново няма да има отговор.
Дацов е на мнение, че прилагането на извънредно законодателство, за да се гарантират всички банкови влогове в КТБ, е в нарушение на европейската директива. Пълно покритие и пълна гаранция на влоговете нито е разумно, нито има такава практика. Основният му довод за това, че рискът при тази ситуация се елиминира - след като държавата ти гарантира всички влогове, ти можеш да си позволиш да имаш неразумно поведение. Но това не е безплатен обяд, тъй като самите банки трябва да направят много по-големи отчисления във Фонда за гарантиране на влоговете. Това означава, че част от техния ресурс, който те набират, няма да има никаква цена или ще бъде много евтин. Той ще бъде прехвърлен в банковия портфейл или с други думи казано - банката ще трябва да намери тези средства, за да ги привлече. По-голямата сигурност идва от критериите и по-доброто управление в една банка, а не от този тип мерки.
Дацов предлага друга схема за спасяването на депозитите в банката, а не държавата да поеме разликите, както се предлага в момента. Справедливо е да бъде приложен механизъм, подобен на кипърския - депозитарите и държателите на сметки там станаха собственици в тези банки, за да компенсират липсите си, а не държавата да вади пари за това.
Има ли банка в България, която да струва 2 млрд. лв. в момента, попита Дацов и зададе следващ въпрос - ако държавата вложи 2 млрд. лв., как ще си ги върне после? И още - банка с капитализация 3-4 млрд. лв. впоследствие може ли да бъде продадена за 2 млрд. лв.? Съвсем друг е въпросът за неразумното поведение на хората, които са си влагали парите в КТБ при два пъти по-високи лихви, невероятно високи лихви. Трябвало е да им свети една червена лампичка, че това не може да продължава достатъчно дълго, заяви Любомир Дацов.
Политиците, които взимат решенията за спасяването на всички депозити, трябва да декларират, че нямат свързаност с банката. Този въпрос е другият, който никой не иска да дискутира. Като се вземат едни политически решения, самите политици, които ги взимат и одобряват, имат ли интереси там? Този въпрос не може да бъде пренебрегнат, каза в заключение икономистът.