Кръгла маса по проблемите на цифровизацията обединява парламент, изпълнителна власт и заинтересовани страни в търсенето на решение на хилядите хора, останали без връзка със света това обяви в студиото на „Тази сутрин” Веселин Божков, председател на Комисията за регулиране на съобщенията, която ще инициира дискусията.
Той призова да не се преувеличава проблема, но подчерта, че държавата трябва да реши дали има воля да достави сигнала до всички. След това трябва да се изясни има ли финансови средства и човешки капацитет и да се вземат мерки – да се заложи повишаване на процента на покритие да се заложат финансови ресурси и да се реагира гъвкаво.
Между стъпките, очертани от Божков влиза и идеята за мобилни групи, които да ходят и да помагат по по-малките населени места. „ Обърнал съм се към мултиплекс-оператора да обяви списъка с населените места, където няма покритие. Нека и рекламната кампания се промени и да посочи как да се наглася антената към станциите”, коментира още той.
Божков даде пример с Испания, където на третата година от процеса са спрели рекламната кампания и направили нова. Нашата е теоретична и не са решени много проблеми, заяви той. Пример има и от Италия – отлагане на процеса заради недостиг на антени на пазара. „При нас нещата са в статика, заложено е 85% покритие и точка. Последните 5 на сто са най-трудни за покриване – махали, паланки и водни пространства. С ефирната телевизия казусът е такъв, че най-много социално слаби живеят в по-труднодостъпните райони”, поясни шефът на КРС.
Село Попина е в един от тези райони – низина, на брега на Дунава и цифровият ТВ сигнал до тук не достига. Тодор Ангелов е един от десетките потърпевши от модернизацията жители на селото.
„И в 12 часа вечерта спряха и няма вече първа, няма и втора и няма никакво предаване и просто се случи така, че ни изолираха и не можеш да чуеш нито новини, нито нищо. Декодер нямам, не съм си купил, защото колкото информация имам от хората, няма да има сигнал”, казва той.
След като декодерите не вършат работа, единствените начини да бъде докаран цифров сигнал до селото е чрез сателитен приемник или кабелен оператор. Бай Тодор обмисля такъв вариант заради внуците. „Като ми дойдат на гости ще ги изолирам от всичко - нищо не могат да гледат - нито филми, нито филмче детско, нито нищо. Затова трябва да се лиша от нещо - от храна или от хляб, за да си купя и да плащам тази телевизия”, коментира той.
Димитър Димитров пък нарочно си е купил телевизор с цифров тунер заради новия сигнал, но се е оказало напразно. Липсата на покритие го е накарало да прибегне до кабелен оператор. „ Но в селото има много пенсионери, които не могат да си позволят при 130-140 лева пенсия да плащат всеки месец по 16 лева, те си броят стотинките, не знаят как да се оправят. Да си плащат кабелна телевизия? Ами поне общината да им плаща кабелната телевизия, като не може да им осигури цифровизацията. Лишават хората от едно толкова елементарно и необходимо нещо като телевизията”, обясни дядото.
Иван Иванов е нает по временната заетост към кметството, но също вече е без телевизия. По думите му с 200 лв. заплата не може да си позволи модернизацията. „ Аз нямам майка, нямам баща, няма никой при мене, нямам син и ми липсва телевизора - първи, втори канал, филми, забавни програми, каквото е там”.
На запитване на bTV от колцентъра потвърдиха, че село Попина е извън покритието на цифровия сигнал. Хората, останали без телевизия, очакват, че нещо ще се промени. “Поддържаме връзка със София, обещаха, но кога ще стане, не мога да ви кажа”, каза кмета Иван Петров.
„На какво прилича това? Как няма да се цифровизира село Попина? Това село не е в Румънско! То е в България, на територията на България, на брега на Дунава, доскорошно пристанище”, възмути се Димитър Димитров. Част от жителите на селото вече са се ориентирали към сателитен или кабелен оператор. За други и това остава непосилно.
Качеството на сигнала не е приоритетното при цифровизацията, това го има вече при кабелни и сателитни телевизии, обясни Божков, описвайки защо всъщност е нужно модернизиране в начина на приемане на телевизия. „Дълбокият й замисъл е разнообразието на съдържание и втората фаза - потребителите от пасивно ТВ продукти да станат активен участник – електронно банкиране, електронно здравеопазване и обмяна на информация”, допълни той.
