Запознайте се с Лъчезар Станков и Светослав Тодоров – сензации на световния музикален афиш. Две момчета, тръгнали към голямата сцена от едно училище, макар и по различно време – варненската музикална гимназия.

С тях в Лондон разговаря Вяра Деянова.

Има хора, които са родени, за да светят и да им е трудно, за да светят още по-силно. Историите на Лъчезар и Светослав са доказателство за това.

Лъчезар пристига в Лондон с десет паунда в джоба и с една мечта – не да бъде добър музикант, а да стане най-добрият. Срещаме се на път за „Роял Албърт хол” – залата мечта за всеки, избрал нотите за своя съдба. По пътя Лъчезар, който заедно с брат му Иво създават Ансамбъл Станков разказва как един филм го отвел до кралската музикална академия.

„Когато бях на 10 години през 1996 г. филмът „Блясък” с Джефри Ръш тъкмо беше излязъл. Този филм разказва за един австралийски пианист, който е много странен, но успял да дойде в кралския музикален колеж и да учи. И аз много се вдъхнових от цялото това пътуване, всички изживявания, през които той минава и в този момент идването в кралския колеж не беше мечта, но винаги си мислех как искам някой ден да бъда и аз в такава институция и да се уча от големите имена”, спомня си Лъчезар.

„10 години по-късно, след като ме приеха във всичките академии, септември месец влизам в стаята си, за да се срещна с професора ми за първия урок. В момента, в който отваря той вратата, аз виждам точно гледката към „Роял Албърт хол” и същата стая, в която този същия пианист имаше уроци с неговия учител в този филм. Така мечтите ми станаха реалност”, допълва той.

Лъчезар влязъл в залата още на 6 години. Майка му Дора Колева, концерт-майстор на Варненската опера имала участие в престижната зала, а Лъчезар се разписал по свой начин.

Днес ансамбъл Станков участват индивидуално в най-престижните зали за камерна музика.

„Когато човек е на сцена и знае, че зад него има между 80 и 100 души оркестър, това усещане никой не може да го замени. Вдъхновението е невероятно и всеки път, когато имаме това вдъхновение то потвърждава, че се занимаваме с правилната професия и не сме тръгнали по друг път”, казва Лъчезар.

Това, което искат най-много да дадат на сънародниците си е урокът по вяра и не само на празниците, за да може животът да бъде низ от сбъднати мечти.

„Не виждам учители и родители да насърчават персоналното, духовното развитие на едни човек, което отново, ако един човек е духовно развит, всичко останало идва по-лесно”, смята Лъчезар.

Светослав Тодоров успява да пренесе любовта към нотите и вярата си от Добрич до „Роял Албърт хол”. Той е само на 26 години, но вече е свирил в залата. На път за кралския музикален колеж често минава, за да погледне името си сред големите на афиша пред залата.

Пътят от Добрич до Лондон за него не е лесен, защото вярва в себе си и мечтае за слава, а и за щастие.

„Стигнах с много труд. Искал съм да свиря на гайда и сутрин в 8 часа съм свирил пред телевизора, проявявал съм голям интерес към професията”, разказва той.

Светослав учи в Кралския колеж на пълна стипендия. На първия учебен ден той бил толкова щастлив, че записал поздравителен клип до кралица Елизабет II. Все още отговор няма ,но пък спечелил сърцата в конкурс за изпълнение на сцената на „Роял Албърт хол”.

„Изсвирих втората соната на Брамс. Исках да изсвиря и нещо българско, затова изсвирих Веселин Стоянов „Ноктюрно”, завърших с Равел и за финал поднесох моя видео проект, за който ми помогнаха миналата година Васко Василев и Найджъл Кенеди”, разказва Светослав.

„За мен щастието означава да съм щастлив от това, което правя. Да съм щастлив от хората и семейството, които обичам. Щастлив ме правят малките неща. Преживяването е най-важното за мен”, споделя той.

Така изглежда животът през очите на двама необикновени българи. Лесен, когато е труден. Скромен, дори и да си сред най-големите. Вдъхновен, за да гледаш винаги нагоре.

Цялото интервю вижте във видеото: