Новата дигитална среда е водещ фактор за рязкото влошаване на психичното здраве на подрастващите след 2010 г.
Прекомерната употреба на социални мрежи засилва тревожността, понижава самооценката чрез постоянни социални сравнения, увеличава риска от депресия, нарушава съня и води до изолация.
Същевременно с това безцелното „скролване“ потиска и забавя развитието на ключови когнитивни, социално-емоционални и двигателни умения, особено в ранна възраст.
Тези данни бяха представени на национална кръгла маса за влиянието на социалните мрежи върху детското психично здраве и обсъждане на национални мерки за ограничаването им.
Дискусията беше открита от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, като инициативата е съвместна с четири парламентарни комисии – по образованието и науката, социалната и демографската политика и здравеопазването.
В събитието се включи и министърът на електронното управление Валентин Мундров.
Министър Вълчев цитира данни на СЗО, които показват, че след 2010 г. се наблюдава рязко увеличение на психичните проблеми сред подрастващите в Европа, като пандемията е ускорила тази негативна тенденция. Анализите показват още, че момичетата са по-засегнати.
„Ако през 1994 г. 49% от 15-годишните момичета са проявявали по един психологически симптом седмично, то през 2022 г. този дял се увеличава на близо 75%“, отчете министърът.
При момчетата тези стойности през 1994 г. са били 35%, а през 2022 г. увеличението достига до 50%.
Друго изследване между 204 държави показва, че страната ни е водеща по скорост, с която се влошава психичното здраве на децата и младежите до 24 г.
Според проучванията ключова роля в причините за тази негативна тенденция има новата дигитална среда.
„Според някои изследвания децата прекарват близо два часа дневно в социалните мрежи. Това е повече от 10% от времето, в което са будни. Останалото време трябва да ходят на училище и да вършат още много други неща“, каза Вълчев и допълни, че социалните медии заемат съществена част от живота ни.
Според министъра вече е безспорно, че социалните мрежи имат едновременно и пристрастяващ, и зловреден ефект върху цялостното развитие на децата, затова са необходими комплекс от мерки, които да включват разумни ограничения, създаването на нагласи у децата и родителите чрез разговори за последиците, системни и технологични ограничения на платформите.
„Ако намерим правилния микс от мерки и политики съм убеден, че ще постигнем положителен резултат“, заключи той.
Редица държави в момента обсъждат различни комбинации от мерки като например възрастови ограничения, верификация, национални препоръки, регулации на платформите и алгоритмите, ограничения на телефоните в училище, система на медийна грамотност, укрепване на превенцията и др.
Министърът на електронното управление Валентин Мундров отбеляза, че повереното му министерство планира въвеждане на система за проверка на възрастта за достъп до социалните мрежи – дигитален портфейл, който се очаква да бъде готов в края на следващата година.
„Министерството на електронното управление приема защитата на децата и младежите онлайн като водещ национален приоритет и подчертавам, че този ангажимент не може да бъде поет само от една институция – необходим е съвместен подход на всички заинтересовани страни“, допълни той.
Преди това видеообръщения направиха Джонатан Хайд, преподавател по социална и морална психология в бизнес института "Стърн" към Нюйоркския университет и автор на влиятелната книга от 2024 г. "Тревожното поколение", както и научният директор на Американската психологическа асоциация Мич Принстийн, който е бивш декан на катедрата по клинична психология на Университета в Северна Каролина.
„Когато пишех книгата „Тревожното поколение“ през 2024 г. мислех, че най-голямата вреда от екраните е върху психичното здраве – депресията, тревожността, самонараняването, но по-голямата вреда е върху когнитивните последици - невъзможност децата да контролират вниманието си – фокус, концентрация, да внимават в училище и да учат“, отбеляза Джонатан Хайд.
Професор Мич Принстийн сподели, че тийнейджърите са предразположени да прекарват повече време в социални мрежи, тъй като техните мозъци в по-голяма степен търсят социална свързаност с връстниците си – обратна позитивна връзка, която увеличава допамина и засилва интереса към социалните връзки. Така на практика на тях им е по-трудно да устоят на активността онлайн.
„Децата все по-рано влизат в социалните мрежи, като средната възраст е между 9 и 11 г. За тях платформите са основен канал за социализация“, обясни директорът на Регионалния център за подкрепа на приобщаващото образование в София Калоян Дамянов.
Той представи как всяка от социалните мрежи влияе на поведението и навиците на децата.
Според посланика на Дания в България Н. Пр. Флеминг Стендер цифровата ера носи огромни възможности – да учим, да изследваме и да се свързваме, но за твърде много деца онлайн светът крие реални рискове от излагане на незаконно и вредно съдържание.
Именно затова в Дания разработват различни инициативи за проверка на възрастта в платформите, като темата за онлайн безопасността е сред приоритетите на настоящото Датско председателство на Европейския съюз.
„Само преди две седмици в Дания беше постигнато ново политическо споразумение за онлайн безопасността на децата. То въвежда минимална възраст от 15 години за достъп на младите датчани до социалните мрежи. Това е историческо решение и значима стъпка към цифрова среда, която наистина защитава благополучието на децата“, каза още посланикът.
Като продължение на днешната дискусия МОН организира и онлайн допитване затова доколко се одобрява забраната за използване на социални мрежи от деца под 15 г.
Всеки може да участва в анкетата тук: https://kazva.bg/monsocialmediaban
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
