Служители на Гранична полиция в базата край Резово са принудени да охраняват българо-турската граница при ненормални условия. В труднопроходимата гора в Странджа няма дори найлони, с които да се скрият от дъжда, а се налага да вървят с часове пеша.
„По служебен път са ни раздали към униформата мушами, дълги с качулка. Друго, ако всеки служител си осигури сам. Служебните са трагедия, тече право в обувките, в чорапите и си мокър. На всеки наряд краката са мокри", разказва Димитър Атанасов – председател на Синдикално дружество ГПУ - Малко Търново.
Работи се на 12-часови смени, а до най-далечните участъци се пътува около 2 часа в едната посока и 2 часа обратно след смяната, което прави дежурство от 15-16 часа.
Граничарите нямат палатки, с които да се крият от дъжда и студа. Пътищата са в окаяно състояние и няма достъп за автомобили на местата, на които се извършва наблюдението. Казват, че нямат и дърва за огрев, ако се наложи.
Притесняват се, че институциите ще им обърнат внимание, едва след като се случи някой инцидент. „С това вървене след смяна хората са изморени - падат, стават. Ако ви покажа маршрута, по който се движим, е все едно бягане с препятствия - паднали дървета, вечерта в тъмното да го минаваш, предразполага, че ще се случат такива неща - я крак счупен, я ръка", казва още Димитър Атанасов.
„В годините назад пълно безхаберие е царяло. Инвестираше се само в показни райони, като Свиленград, примерно. Там, когато беше за Шенген се инвестираха средства и там е добре е сега, системи изградени. А при нас е изоставено, много зле... Личното ми мнение е, че към момента, при нас, където аз работя, ефектът е почти нулев", допълва той.
