Конституционните промени: Какво оспорва президентът Румен Радев?

Четири са основните точки от Конституцията, които оспорва президентът Румен Радев. Това стана ясно от публичните изказвания на съветника му по правни въпроси Крум Зарков.

Пълните мотиви на държавния глава ще станат известни утре, когато официално ще бъде сезиран Конституционния съд.

„Полуконституция и полушенген“: Президентът ще сезира КС след промените в основния закон

Сигурен съм в гласуваното от Народното събрание, отговори премиерът

„Моето първо действие през настоящата година е да сезирам Конституционния съд за бруталното и в много отношения некомпетентно посегателство върху българската Конституция“, заяви Румен Радев вчера.   

Оспорваните от президента точки са в два основни аспекта. Най-важен от тях е процедурата, по която бяха приети измененията в Конституцията и дали те могат да се правят от обикновено Народно събрание или от Велико народно събрание.

Даниел Вълчев: Промените в съдебната система не са на конституционно равнище

В България беше хубаво това, че се прекъсна тази поредица от безкрайни избори, посочи той

„Народното събрание търсеше 180 гласа подкрепа само на първо гласуване и се позова на разбирането, че след като са приети с 160, то и второто и третото гласуване трябва да бъде прието с 160 гласа. Според мен и според доста юристи е необходимо за всяко гласуване да бъдат търсени по 180 гласа“, коментира доц. д-р Наталия Киселова от СУ „Св. Климент Охридски“.

Вторият аспект засяга правомощията на президента. Например насрочването на изборите, назначаването на служебно правителство и на тримата големи в съдебната власт. Най-съществен за юристите остава въпросът за избор на депутати и министри с двойно гражданство.

Спешните задачи пред депутатите: 80 закона чакат преправяне след шестата поправка в Конституцията

Избор на двама представители на парламента в Конституционния съд също ще е на дневен ред

„Тук не става въпрос да сме за или против двойното гражданство по принцип, а възможността хора, които не са български граждани по рождение да се окажат на ключови държавни позиции“, каза още доц. д-р Наталия Киселова.

Неоспорвана остава глава „Съдебна власт“. „Детайлите ще бъдат в закона за съдебната власт и ако президентът е недоволен предполагам, че би ги оспорил промени в закона за съдебната власт отколкото на конституционно ниво“, допълни още преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски“.