Проектът за АМ „Хемус“ всъщност не включва цялото трасе до Варна, а приключва на малко над 220 км след Ябланица и след участък 9 би трябвало да се изпълнява от друга компания, а не от държавната „Автомагистрали“ ЕАД. Това обясни на брифинг в Министерския съвет регионалният министър Виолета Комитова.

По думите ѝ „Автомагистрали“ са получили 1,4 млрд. лв. в края на 2020 г., като 976 млн. са платени на 45-50 фирми авансово: „Тук отново парите са се предавали от МРРБ към АПИ към АМ ЕАД и на n-броя фирми без обществени поръчки под прикритието на т.нар процедура „ин-хаус“.

Министърът посочи, че "ин-хаус" процедурите са свързани винаги с инженеринг, който дава възможност на строителя да диктува на проектант и надзорник условията на работа и така са възможни надписвания "в пъти"

Тя отбеляза и че се наблюдава явлението "робство в пътното строителство": Фирма се сдобива с договор за много милиони без да има капацитета и без да има право на подизпълнители, след което си наема подизпълнители, които ги наричам "роби", които работят без договори – не могат да се оплачат, не могат да си поискат парите, нямат документи".

„Виждате каква е ситуацията с АМ „Хемус“ – платили сме 70%, получили сме 4%, по които можем да караме и 12% в строеж. Ние сме напред 50% с парите, а строителството изостава“, заяви финансовият министър Асен Василев.

Той беше категоричен, че ще има промени в законодателството и останалата нормативна база, които да пресекат подобни практики. "Там, където има подготвени пари да се харчат при "наши" фирми без обществени поръчки, тези пари да бъдат върнати в бюджета и да бъдат похарчени с обществени поръчки. Както успяхме да си построим АМ „Тракия“ с обществени поръчки, така ще построим и АМ „Хемус“ с обществени поръчки“, подчерта министърът.

Той обясни, че по започнатите проекти работата няма да спира - без значение дали сключените договори са целесъобразни, или не.

В МРРБ „ин-хаус“ има и за свлачищата. Министър Комитова посочи, че през 2019 г. тогавашното правителство решило с постановление да се укрепят 84 броя свлачища без обществени поръчки заради спешност. Така в крайна сметка 30 фирми получили 188 млн. авансови плащания само в рамките на няколко дни – и то по договори, базирани на офертите на тези фирми.

„Към 1 юни, от всичките 84 свлачища само по едно се работеше – при Рилския манастир, за останалите нямаше дори разрешение за строеж. Авансите са раздадени през декември 2019 г. Срокът е две години, изтичат декември т.г. трудно ми е да си представя как ще го изпълним“, заяви Комитова.