10-ина страници статистическа информация, няколко словесни престрелки и почти никакво обсъждане на политики – в този дух премина заседанието на Комисията за контрол на разходите на публични средства, свързани с преодоляването на последствията от разпространението на COVID-19 в парламента.
В началото здравният министър проф. д-р Костадин Ангелов изчете доклада си за получените и изхарчени средства за борба с коронавируса от март насам. Даренията са в размер на около 5,7 млн. лв., от които 5,3 млн. са по сметка в БНБ, а 433 000 лв. са през DMS кампания. Митниците са дали 276 000 маски, 17 280 опаковки антибактериален гел, шлемове и маски, конфискувани на границата.
Последва дълъг и труден за следене отчет за конкретни количества лекарства, медицинско оборудване и предпазни средства, разпределени в страната и придобити чрез дарения или допълнително привлечен ресурс.
Социалистът Явор Божанков и колегата му Румен Гечев повдигнаха въпрос от преди няколко месеца – след като НЗОК установи източване на ресурс от частни болници, купуващи лекарства на силно завишени цели, защо не е пресечена тази практика с конкретен закон текст и има ли риск в хода на пандемията да има подобни злоупотреби.
Зам.-министърът Жени Начева посочи, че проблеми е имало при онколекарствата и сега чрез промени в Закона за осигуряването е установена практика, при която касата плаща най-ниската договорена цена в страната – без значение дали частна болница я е постигнала, или държавна.
„Червените“ народни представители няколко пъти върнаха темата с питания как ще се предотвратят злоумишлени действия на лечебни заведения, като председателят на комисията Йордан Цонев (ДПС) се намеси и заяви, че се измества и политизира темата и се прави опит да се замести „непровел се парламентарен контрол“.
Той обвини социалистите, че 20 години поддържат модела на една здравна каса монополист и всички подобни проблеми са резултат именно от него, като директно заяви, че по времето на Тройната коалиция тогавашният премиер Сергей Станишев е блокирал либерализацията на здравното осигуряване.
„Всички сме в тази лодка, но само някои от нас гребат. Дайте да се погрижим за всички гребци в тази лодка. Всички политици се хранят или страхуват от проблема COVID. Спекулации с тази тема биха излезли много скъпо на хората, които ги правят. Който и да дойде на власт, най-важното е да има физически кой да го избере“, отговори на БСП здравният министър, като не пропусна да отбележи, че не може да влияе на решения на касата.
„Докато някои гребат, други правят доста пари“, отбеляза на свой ред Божанков. Той попита защо държавата плаща 60 лв. за PCR тест, чиято себестойност е 18 лв., а хората се налага да дават по 100 лв. Ангелов отговори, че директорите на лаборатории са обосновали цената от 60 лв. за изследване, а за по-високата „на частно“ „държавата няма право да ценообразува или да бъде регулатор на цените на частни или държавни субекти“.
Отново не от компетенцията му се оказа и въпросът на д-р Калин Поповски („Обединени патриоти“) дали не трябва да се актуализира цената на клиничната пътека за коронавирус заради високите разходи, свързани с пациенти на апаратна вентилация. Ангелов пренасочи въпроса към НЗОК.
Въпроси на медиите не бяха допуснати от Йордан Цонев, а в края на заседанието той призова министъра да отстоява по-строгите мерки: „Популизмат и ненавременната реакция направиха втората вълна по-тежка“.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
