Периодът, в който работодателите в Европейския съюз изплащат обезщетение на служителите си за временна неработоспособност заради болест, е между 2 и 30 дни. Това показва анализ на практиката сред страните-членки, направен от експертите на КНСБ.
Сходни схеми с българската практика при изплащането на болничните, както от страна на работодателя, така и от осигурителния институт, има в Естония, Испания, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия.
В 13 държави-членки (Латвия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Естония, Италия, Чехия, Испания, Малта, Франция, Кипър и Португалия) е въведен изчакващ период от 1 до 3 дни, в който няма плащане (отсъства заместващ доход).
Практиката в Испания, например, е работещият да плаща първите дни от боледуването, но в много компании има вътрешни регламенти, които недопускат работникът да бъде ощетяван.
В Австрия и Германия пък работодателят поема обезщетяването на служителите си през първите няколко седмици от боледуването им. За първите три дни там дори не е необходимо предоставяне на болничен лист.
От КНСБ вече заявиха, че няма да обсъжда каквито и да е промени в изплащането на болничните, докато не се проведе среща с премиера Бойко Борисов в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков също коментира проблема с болнчните листове. Като мярка за намаляване на злоупотребите с болнични листове, министърът посочи възможността да се върне максималният срок на болничния лист, издаван от личния лекар, от 14 дни на 7 дни непрекъснато. Този срок е бил регламентиран в Наредбата за медицинската експертиза до промяната през 2010 г. Според социалния министър тези мерки трябва да се обсъдят в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
