България има потенциала да привлече големи инвеститори, но за тази цел са необходими действия в няколко посоки – предприятията да са близо до потенциалните си пазари и до потенциалните си местни партньори и доставчици, но и чуждите компании да са спокойни, че тук няма да бъдат обект на корупционен натиск и няма да се сблъскат със съдебна система, която действа пристрастно. Това подчерта икономическият министър Кирил Петков в онлайн събитие, посветено на отговори на въпроси на граждани.

Във формата „Властта говори! Открито“ той беше категоричен, че по-високият стандарт на живот и развитието на регионите у нас трябва да дойдат с помощта на внедряването на иновации и с подпомагане на естествените пазарни процеси – а не с пряка държавна намеса и субсидиране, което може да стане апетитна цел за лобисти.

Държавата не си е на мястото

Още в началото на онлайн дискусията Петков остро разкритикува проекта за правителствен комплекс в „София Тех Парк“ на стойност 190 млн. лв.

„Честно да си призная, аз не мога да открия смислена причина защо този комплекс трябва да бъде издигнат – в момента, в който на толкова много места можем да сложим парите н а държавата така, че да са в полза на икономиката и в социална полза, да сложим 190 млн. в един небостъргач е една абсолютно безумна идея“, призна Петков, който отбеляза, че е виждал подобен мащабен проект само в Дубай.

Кирил Петков: 182 млн. лв. дадени за правителствен комплекс без обществена поръчка

Той ще бъде спрян, а и ще стигне до прокуратурата заради начина, по който е реализиран – с „ин хаус“ процедура. „Моята любима фирма ДКК е дала 100% аванс на „Монтажи“, а „Монтажи“ – 50% аванс на трета фирма“, обясни министърът, като отбеляза, че освен това в сумата влизат проектиране, строителство и контрол, извършвани от едно и също лице.

„Големият въпрос е каква част от сумата от аванса може да се върне, въпросът е да минимизираме щетите. Идеята може би е била част от министерствата да се преместят. Какво е щяло да се случва със сградите в центъра – дали не е била идеята част от тези сгради да се продадат и да има двойна печалба за тези, които си го мислят?“, запита Петков.

Кирил Петков: ББР трябва да съществува, а не да се приватизира

Той призна, че за 9-те си седмици на поста не е успял да разбере защо предишното правителство е създало Държавна петролна компания.

„Държавният резерв не работи по оптимален начин, изтичат едни пари. Близо 15 процента от горивата, които се изразходват на годишна база, трябва да се складират в резерва. Идеята на компанията беше да управлява този държавен резерв – има само 2-3 компании, които търгуват с него. (…) Бих затворил петролната компания и бих направил цялостна ревизия на дейността на държавния резерв, за да го отворим на конкурентен принцип и повече участници да се включат – с по-чести търгове за по-малки количества“, обясни министърът.

Той подчерта, че не е роля на държавата и да бъде съсобственик на търговска банка, какъвто към момента е случаят с ПИБ, след като ББР помогна тя да набере капитал през миналата година: „Трябва да следим пазарните цени, и в момента, в който имаме възможност на излезем през пазара на акции на нива, които са равни или по-големи от тези, на които сме инвестирали, трябва да излезем веднага. Дотогава трябва да имаме човек в борда на ПИБ“.

По 60 000 лв. на месец вземали управителите в ББР

Петков призна, че е допуснал грешка като е избързал със смяната на борда на банката за развитие, но беше категоричен, че в крайна сметка процедурата е минала по най-правилния и прозрачен начин: „Можеше в една затворена стая да се договорим със същия надзор тихомълком да се подменят срещу това да няма проблеми за нас и за тях, но аз исках да има пълно осветляване на тази банка, никой никога да не посмее отново да направи това, което беше направено в тази банка“.

 

Какво привлича инвеститорите и какво ги гони

„На всеки бизнес най-големият му страх е дали ще може да си продава продукцията. Трябва да мислим и за клиентите, и за доставчиците на бизнеса, който искаме да привлечем. Ако нямахме алуминиевите рамки, които се произвеждат в България, ако нямахме кабелите от „Язаки“, ако ги нямаше „Бош“ в София, който прави всичкия софтуер, eGO никога нямаше да дойде в България – трябва следим нормалната бизнес логика на тези инвеститори“, обясни Петков.

Гледайте пълния запис на събитието тук:

Обратната страна на медала е какво може да изгони инвеститорите: „Един от големите страхове е какво ще стане, ако ми поискат едни пари или трябва някакви хора да бъдат наети. Какво ще стане, ако трябва да се съдя с някого и местните съдилища не дадат най-честния отговор на някой спор“.

Стамен Янев: Кирил Петков и Асен Василев изиграха голяма роля за привличането на eGO

Затова и Петков беше категоричен: „България вече свърши с темата „Корупция“, оттук нататък имаме 0 корупция в България“.

Според него – парадоксално, санкциите по „Магнитски“ за бизнесмените Васил Божков и Делян Пеевски и ред други лица са предизвикали позитивна реакция от инвеститорите: „И германците, много от европейските държави казаха: „Ха, това, че се случи с „Магнитски“ може би е точката на преобръщане на този модел. Ние знаехме, че имате огромна корупция, просто не знаехме дали ще тръгнете в друга посока. Икономическите показатели на България са перфектни, но, докато имаше тази корупция и този риск, ние не смеехме да влезем“.

Министърът обвърза ситуацията с проблемите в прокуратурата: „Подкрепям министър Янаки Стоилов (който внесе искане за отстраняване на главния прокурор). Абсурдно е при това, което изнасяме, прокуратурата само да гледа. Имаме голям проблем в прокуратурата и съдебната система трябва да заработи“.

Стимули за учени и за предприемачи

Кирил Петков беше категоричен, че, като малка икономика, България само през научните открития и внедряването им на пазара има шанс да стане богата държава.

Стимулите за иновации няма да са обезателно парични. По думите му ще се работи над това да се прилага у нас Харвардският модел, при който финансирането за учените идва частично от бизнеса, но се запазва очакването за научни публикации и високо оценено от студентите преподаване.

МИ и МОН ще работят заедно за „екосистема“ за иновативните компании и с участието и на ББР. Ще бъде създаден и общ борд, в който ще влязат някои от най-изявените в глобален мащаб българи от академичната сфера и който ще насочва средствата за иновации: „Това се прави в Япония, Корея, Ирландия – когато си събереш най-добрите хора от целия свят и им дадеш достатъчна тежест за вземане на решения, няма такова значение кой е министър“.

„Много е важна връзката между пазара и изобретенията. Ако сме само на изобретения много пари ще се дават, но няма да виждат бял свят, тъй като учените работят без ясна посока или без да има връзка с българската икономика. Ако няма изобретения, няма как бизнесът да прави иновации – ако се състезаваме на ниска цена, влизаме в състезание с бедните, не трябва да мислим как да са ни по-работните заплати и разходи“, категоричен беше икономическият министър.

Той подчерта, че „със 7 млн. население, не можем да продаваме евтина работна ръка – Китай може, големите страни с огромно бедно население могат“.

„За съжаление на производителите, които разчитат на евтина работна ръка, този тип конкуренция за работници е много опасен за бизнес. Трябва да мислят как да си развият бизнеса и как да са по-продуктивни, за да могат да си позволят по-високите заплати“, категоричен беше Петков.

Тук роля отново ще има и държавата, която ще може да изгражда индустриални зони около местата с големи инвестиции и така ще подпомага региони като Видин да бъдат по-конкурентни: „Чрез пазарен метод ще можем да развием регионите на България по-добре, отколкото с плановата икономика, където се е сочело с пръст: „Следващият индустриален парк ще е тук или там“ – тези, които сочат с пръст е много вероятно да сочат там, където са техните приятели“.

Заслужаваме по-висок стандарт на живот

Според Петков е рисково да се субсидират българските компании да продават по-евтино у нас – по-важно е да можем да си позволим качествени стоки: „Ако направим достатъчно нови заводи с достатъчно добра добавена стойност, заплатите ще се повишат. Когато става недостатъчна работната ръка, ако искаш да оцеляваш, трябва да повишаваш заплатите“.

Затова и той смята, че балансираният бюджет се постига чрез растеж, а не чрез свиване на разходи.

Повишение на пенсиите с 12.5% от октомври и нова социална помощ (ОБЗОР)

Петков подчерта, че е десен човек, но подкрепя актуализацията на пенсиите: „Има един исторически момент, който трябва да се подкрепи, без значение дали си ляв, или десен. Когато говорим за това, че 42% от пенсионерите са под линията на бедността и с актуализацията на бюджета се предлага никой да не е под линията на бедността, това е базово ниво. Това са нашите майки, бащи, баби и дядовци, не трябва да има хора под линията на бедността, които са работили през целия си живот“.

По думите му България няма как да е европейска държава при сегашните нива на мизерия, в които живеят възрастните хора.

Бъдещи политически планове?

Кирил Петков беше категоричен, че не е работил под натиск: „Президентът, когато ни извика в самото начало, каза – искам да Ви задам общите цели и да съм сигурен, че има обща визия: нула корупция, спиране на кражбите, взимане на парите от кражбите и помагане на тези, които имат нужда като пенсионерите под линията на бедността, подпомагане на бизнеса“. Каза: „Това са Ви рамките, ако стоите в тези рамки, няма да Ви се меся в работата въобще“.

Кирил Петков си показа дипломата от „Харвард“ (ВИДЕО)

Той подчерта, че е готов да продължи да „действа“, ако политическите партии могат да му дадат свобода, но ще следи процесите отстрани, ако политическият контрол надделее: „Не мога да работя със зависимост, не може да ми се вдигне телефонът и да ме накарат да направя нещо, което не приемам“.

Петков призова: „Трябва да изискваме, трябва да следим и в момента, в който някой стъпи накриво, трябва да му се казва това – дали чрез медии, дали чрез протести. Не трябва да толерираме корупционни практики и изтичане на средства“.