Кирил и Методий: Просветителите

Те са Кирил и Методий, богослови от Солун, проповедници на християнството сред славянски народи през ранното Средновековие. Двамата братя създават глаголицата – първата азбука, която по-късно става официално писменост на Първото българско царство.

Православната църква ги титулува като равноапостоли, канонизира ги за светци заради превода и популяризирането на Библията на старобългарски, и ги почита като едни от светите Седмочисленици, заедно с учениците им Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава.

През 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светците Кирил и Методий за съпокровители на Европа.
Мисията

В края на IX век Солунските братя имат няколко мисии по поръчка на Византия с променлив успех, но когато техните ученици са изгонени от Великоморавия, българският княз Борис Покръстител ги приема радушно.

Книжовната дейност на ученика им Климент в югозападните български земи е по поръка именно на княза. Оформят се два големи просветни центъра – на югозапад Охридската книжовна школа и на североизток, Преславската. И в двете средища се строят църкви и манастири, а книжнината се превежда на старобългарски език.

Кирилицата е създадена десетилетия след глаголицата, вероятно от Климент и сподвижниците му от просветителския кръг на цар Симеон Велики.

Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес, но изцяло подкрепян от средновековната българска държава. Новата азбука, както и глаголицата, е била много лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване.