Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 година в град Карлово. Роден е с името Васил, но историята ще го запомни с безсмъртните му прозвища Апостола на Свободата и Васил Левски.

Баща му Иван Кунчев и майка му Гина Караиванова имат общо 5 деца, но от тях наследници оставя само сестра му Яна.

Днес Васил Левски има 26 съвременни потомци. Срещаме се с един от най-младите му родственици във Военноисторически музей, където лежи малка частица от Апостола - неговите коси.

„Семейството му е изключително сплотено, гордо. Майка му е била много силна жена, дори не е позволявала емоциите и да надделеят над поведението й. В много редки случаи е позволявала да изрази емоциите си, най-често когато е пяла. И майка, и син са са пеели много добре”, каза Михаил Ангелов, наследник на Левски.

„Неговият баща е изключително уважаван, известен в Карлово и околността със своята справедливост и безпристрастност”, допълни той.

През 1851 година след дълго боледуване бащата на Левски умира, както и по-малката му сестра Мария. Тримата братя остават да се грижат за семейството.

„Веднъж са на лозето и връщайки се от там, група турци жестоко ги пребиват с майка му, и то не с конкретна причина, а защото могат да го направят. Имат властта да се отнасят по подобен начин с българите. Те дни наред лекуват раните си от случката си, раните заздравяват, но емоцията, която се заражда в сърцето и на двамата не може да бъде преодоляна. Затова той още тогава заявява на майка си, че няма да остави ситуацията просто така. Ще отмъсти за случката и майка му още тогава разбира. И затова до края на дните си осъзнава защо синът й е постъпил по този начин, оправдава всяка негова постъпка, разбира защо той поема по този път в последствие”, допълва потомъкът на Апостола.

През 1852 година Левски става послушник на вуйчо си - архимандрит Василий . В продължение на 3 години обикалял около селата да събира помощи за Хилендарския манастир, учил църковно пеене и богослужение. След това прием монашеството в Сопотския манастир и получил поредното си прозвище - дякон Игнатий.

„Той е имал голямо желание да се изучи и вуйчо му Василий му обещава, че ще го заведе в Русия, само че това така и не се случва. Той взима коня му, който впоследствие сменя, и се включва в Първата Българска Легия на Раковски”, казва Михаил Ангелов.

И така започва най-голямата борба в живота на Левски, тази за Освобождението на отечеството. Левски организира и разработва революционна мрежа, за освобождаването на Българи от османско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, който да подготвят обща революция.

Неговата мечта за чиста и свята република, в която всички да има равни права независимо от народност и религия, така и не се случва преди смъртта му . Заради революционната си дейност Левски е един от най - търсените личности от османската власт. Васил Левски е заловен от турските заптиета край Къкринското ханче.

„Всичко се е случило през нощта, има твърдения, че не турците не са знаело кого залавят, но в сведенията на семейството, по-скоро се вярва, че са били напълно наясно с кого си имат работа и за това охраната му е била през цялата време много силна”, заяви Михаил Ангелов.

„Когато новината за залавянето му стига в Карлово, майка му отново показвайки свота гордост, доказвайки се като изключително горда жена, набира цветя тръгва по улицата, стига до къщата на сестра си, закичва децата си и казва "днес е голям празник", допълни той.

На 18 февруари 1873 г., след като е изправен пред съда, Васил Левски е обесен.

„Когато обаче новината за неговото обесване стига до Карлово, никой не смее да каже на майка му, но тя сякаш усеща, че нещо не е наред, отива в църквата и пита, и свещеникът й казва: „Не мога да те излъжа в Божия храм, синът ти Васил е обесен, и то още на 6 февруари по стар стил. Тогава тя за няколко мига нищо не продумва, връща се до къщата си, взима косите, които той й е оставил, за да може да се опеят, тъй като е бил наясно, че най-вероятно гробът му ще остане ненамерен”, казва още Михаил Ангелов.

Наследникът на Левски разкрива, че го вдъхновява саможертвеността, отдаването на една кауза и  загърбването на личните си интереси.