„Измамена. Младост. Прошка. Сън. Спомен. Зад стените на голямата къща. Тайна....”. Тези последни думи оставя след себе си непокорният и свободен дух на младата поетеса Петя Дубарова. На 4 декември преди 38 години тя слага край на живота си в своя дом обидена на учителите си, които намаляват поведението й за „унищожаване на социалистическата собственост”. Умира на 17 години, а думите ѝ вълнуват и до днес.
Споменът за младата поетеса остава особено ярък в съзнанието на учителя ѝ по английски – писателя Кристофър Бъкстон.
Петя е най-яркият талант в училището по това време, а стиховете ѝ се разпространяват от ръка на ръка.
„Тя е голяма душа. Тя беше звезда. Бях свидетел на всичко това, всичко станало там в училището. Такива бяха времената. Точно тогава бай Тошко започна да се притеснява, че учениците от елитни гимназии се отдалечават от принципа, че България е работническа република, базирана на труда на работниците и т.н. Той дал заповед, че всички уроци трябва да включват елементи на уважение към работници. И Петя Дубарова беше обвинена, не знам дали с право или не, че тя е спряла в уроци по практика цяла линия в бирен завод и няма как тези в английската гимназия да не реагират на това, намалението на поведението това беше, за съжаление”, разказва Кристофър Бъкстон.
Той е англичанин, женен за българка. Интересът му към комунизма и екзотиката на непознатото го водят в България по това време.
„Това беше най-непознатата комунистическа държава тогава, защото всички в Англия знаеха нещо за Чехия, за Полша за Унгария. България нещо ме привлича. Екзотично място беше”, спомня си Кристофър.
Влизайки в българското училище, той остава възхитен от отношението на ученици и родители към обучението, но и учуден от някои изисквания в образователната система.
„Аз бях все едно ударен с мокър парцал. Когато влязох в клас, всички ученици станаха – това е нечувано в Англия тогава. Един дежурен идва при мен и казва: Другарю учител, класът е готов за твоя урок”, признава учителят.
Вдъхновен от националната ни история, Кристофър пише няколко романа, сред които е и най-новата му творба „Завръщане”. Така той остава свързан с България завинаги.
„Особено през септември мирише на печени чушки, Времето тук е фантастично, морето, планините са фантастични, и фоклорът, и литературата”, казва Бъкстон.
В момента англичанинът, който усеща България като свой дом, чака да бъде одобрена молбата му за гражданство.
