Как жълтите павета за пореден път се оказаха не в центъра на столицата, а в частен имот? На 22 километра от центъра на София - в елинпелинското село Петково, откриваме жълти павета.

Емблематичната настилка е пред гаража на триетажна къща на улица „Иван Асен II“. Не откриваме собственика, но съседите разказват. „От десетина години може би тук има жълти павета. Той работеше и нещо му изпаднаха. Не знам как ги е купил. Той е по токовете нещо, от баща му сигурно са дошли и ги наредиха отпред“, разказва съседът Велин Сашов.

Мъж, който се представя за братовчед на собственика, споделя, че така наречената „царска настилка“ е тук поне от 30 години. „Попаднали са тук от София - от някакъв строителен обект. Купили са ги за жълти стотинки. (смее се) Жълти павета за жълти стотинки“, казва Методи, братовчед на собственика на имота.

Историкът доц. Тодор Чобанов разказва, че по време на социализма този вид паваж не е смятан за важен.

Столична община: Не сме приемали ремонта на жълтите павета, те се пренареждат

„Те получиха статут на културна ценност едва преди 10 години. Самата община в онази епоха доста нехайно стопанисва жълтите павета и често се случва от складовете на общината да бъдат предоставяни на гражданите - къде безплатно, къде срещу символични суми“, обяснява доц. д-р Тодор Чобанов, историк и бивш зам.-кмет на София.

Общината може да си върне паветата чрез изкупуване или дарение, но само доброволно. „Общината на склад държи между 500 и 600 квадрата, изцяло запазени и годни за използване павета. Все пак за кърпеж в идеалния център - това е решението“, какво още доц. д-р Тодор Чобанов.

Европрокуратурата обискира адреси по разследване за корупция за ремонта на жълтите павета

„Ще дадем, ще изкараме десетина павета. Ако не стигнат за ремонта, оттук ще извадим“, твърди Методи.
През годините жълти павета са откривани и в други частни имоти.