Да сбъднеш детската си мечта да полетиш в Космоса. Как един ветеринарен лекар става астронавт от НАСА? Ричард Линехан, който е участвал в 4 космически мисии, дойде в България за фестивала на науката. С него се срещна Леда Цветкова.

Ричар Линехан е ветеринарен лекар по образование, чиято съдба е да лети в Космоса. Селектиран е от НАСА през 1992 година и взима участие в четири космически мисии. На 20 юни 1996 г. в совалката "Колумбия" са 7 учени, които трябва да изследват как безтегловността се отразява на човешкия организъм при продължителен полет в Космоса. Един от астронавтите е д-р Ричард Линехан. В момента той е на 60 години и най-възрастният действащ астронавт от НАСА.

– Ако се опитате да видите звездите от България, може да видите съзвездията "Дракон" или "Касиопеа". Харесва ли ви да се вглеждате в звездите?

– Да, когато бях дете имах навика да излизам навън и просто да се вглеждам в звездите и планетите. Тогава бях запален по научната фантастика, пораснах с филми като "Стар Трек", "Изгубени в Космоса" и други фантастични сериали, с които хората като мен родени през 50-те, 60-те години в САЩ, са израснали. Аз винаги съм си мечтаел за звездите и планетите, излизах навън като дете, за да определям съзвездията, знаете че зависи според разположението на планетите през годините и други подобни неща. Но всъщност никога не се отегчавах от това, което правех.

Но малкият Рик, момчето, което говори със звездите, не поема по пътя на своята мечта. Поне не веднага. Той става ветеринарен лекар, който започва да лекува делфините и да наблюдава океанските обитатели.

"Спомням си, че докато учех в гимназията, исках да бъда две неща: пилот и ветеринарен лекар. Не ме питайте защо исках да бъда тези две неща. Моят ментор в училище беше ветеринар и много обичах, когато излизам да ходя при конете или кравите и да се занимавам с тях. Беше ми изключително интересно. Когато бях в колежа и ми предстоеше да взема дипломата си оттам, трябваше да взема решение, защото след 4 години в колеж, следват 4 години в специализирано училище, където можех да бъда част от военновъздушните сили. И тук дойде голямата дилема. Бях приет да съм пилот, но бях приет и да уча за ветеринар”.
В крайна сметка Рик решава да остане на земята. При животните. Докато един ден НАСА не обявява, че търси астронавти, които да са доктори, геодезисти, учени или физици. Целта е да летят в специална мисия. И тук младият лекар отново се връща към мечтата на момчето, което гледа към звездите…

„Имах късмет, защото бях от избраните да отидат в централата на НАСА, за да говоря за поведението на животните и да провеждам експерименти като ветеринар. Така че това беше добро съвпадение във времето и така ме приеха. Станах част от НАСА като астронавт през 1992 година и ето ме сега съм най-възрастният”.

– Какво е най-трудното нещо за един астронавт, излитането или липсата на гравитация?
– Добър въпрос. Зависи от астронавта какъв ще бъде отговорът, предполагам. На борда на совалката обичахме да казваме, че чувството е като бомба, която пада в морето. Сядаш, облягаш се, вдигаш ръцете си във въздуха. Когато двигателите стартират, всичко започва да се клати. В продължение на две минути е изключително твърд полет,  но когато двата мотора на ракетата бъдат разкачени, се включват основните три двигателя, изведнъж всичко става много гладко. Знаете ли, за да достигнеш до Космоса, са необходими само осем минути и половина. Разбира се, ако искате да стигнете до земната Орбита.

– Има ли сте момент, в който сте казвали – Хюстън, имаме проблем?
– Да имал съм такива моменти. Ако някой ви каже, че всичко в една космическа станция е идеално и върви отлично, не му вярвайте, това не е истина. Същото е като с ежедневието на Земята. Винаги нещо се обърква, никога нещата не се случват по начина, по който сме очаквали. Нищо не става по плана, който сме си начертали.

Заради това съгласувам нещата, които се променят в движение с екипа, например когато нещо не е наред с времето или друга техническа неизправност. Случвало се е прозорецът да се напука, но за радост имаме стъкла от три слоя, благодарение, на което в крайна сметка, стъклото не се счупи. Но голямата истина за летенето в Космоса са многото тренировки и най-вече внимание, защото, както казах, ние планираме, но никой не знае какво ще се случи.

– Като микробиолог оптимист ли сте, че могат да се открият доказателства за извънземен живот?
– Да, зависи от мястото, за което говорим. Всъщност ние може вече да сме го открили, на Марс, смята се, че е открита бактерия, която някои учени разглеждат като бактерията на "сътворението". Някои хора ще кажат, че това не е доказано, други ще кажат, че още това не открито. Аз вярвам, че ако продължим да търсим, ще открием живот на Марс.

– Виждали ли сте странни обекти в орбитата на Земята?
– Да, хората често ме питат дали съм виждам извънземни или НЛО. Не, това не се е случвало. Но съм виждал, може да ги наречем необикновени обекти. Когато си в Космоса често се случва да виждаш някакви разминаващи се обекти. Например някакви неща, които се разминават едно с друго, защото орбитата на Земята е пълна с космически боклук.

Боклуците минават през орбитата в различно време. Например, веднъж докато бях в Космоса и гледах напред, много интензивно минаваха какви ли не неща зад гърба ми. Така, че, да, може да се видят такива неща понякога от станцията, също както и на Земята. Сигурен съм,че много хора виждат.

През 2002 г. д-р Линехан прекарва часове в открития Космос, докато ремонтира телескопа "Хъбъл". Той е бил извън борда на совалката, в открития космос, общо над 42 часа по време на 4 мисии.

„Всъщност "Хъбъл" произведе повече научни работници, доктори и знания за планетите и това къде се намираме ние в пространството и на Слънчевата система, колкото други научни екипи никога не бяха правили досега.

Благодарение на „Хъбъл” определяха откога датира "Земята", предполага се, че е на 13-14 милиона години. И всичката тази информация е дошла благодарение на  проучванията от "Хъбъл" и добавените камери, които са подобрили системата. Ето защо телескопът е толкова значимо съоръжение.

– Вие популяризирате космическите изследвания по целия свят. Кажете ми защо е толкова важно да знаем повече за "Вселената"? Това ли е истината бъдещето ни?
– Добър въпрос. Мисля, че е важно да знаем повече за Вселената, защото хората се питат защо НАСА харчи толкова много пари за пътувания в Космоса, защо се нуждаем от Космическа агенция? То е все едно да питаш защо се нуждаем да учим още? Възможно ли е да кажеш "добре, приключихме, няма повече какво да научим за Космоса и Вселената, знаем всичко. Това е шега, никога не може да се случи.

Винаги има какво да се научи. Всяко знание ще бъде придобивка за някога, за бъдещето, за обществото. И не бива да се съмняваме, че един ден целият хоризонт ще се разшири и ще достигнем до други Слънчеви системи, други измерения и, че дори ще се преместим от Земята.  

Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google