Какво е четенето за учениците? И как се става читател на годината на 10-годишна възраст? На тези въпроси пред bTV отговаря носителят на отличието Веселин Балачев.
Когато класната стая е заключена, срещаш най-добрите си приятели в света на литературата - между кориците, в образи на хиляди герои.
Днес Веско отново е в библиотеката, от която миналата година заема над 130 книги. В края на годината беше обявен за Читател на годината в категория до 14 години.
„Понякога ме карат да чета – което не е хубаво, защото по този начин се обезсмисля четенето. То трябва да е забавление и отпускане“, казва 11-годишният Веселин Балачев.
Няма да казваме любимите му книги – много са. Толкова, че вдъхновен от тях започва своя. И за да е различен, измисля приятелство между домат и айпод.
„Те обичат да поемат рискове и да пътешестват – били са на пиратски кораб, побеждавали са зли магьосници, армия котки. Една книга трябва да има интересни, невиждани герои, за да се увлече читателят“, разказва малкият писател.
Веселин, както и другите читатели, избират измежду 60 000 книги в детския отдел на Столичната библиотека.
„Най-младият читател е на няколко месеца, родителите са четящи, има и две сестрички, които държаха и бебчо да има карта, а най-възрастният – 23 набор“, разкрива Борислава Борисова от Столичната библиотека
На празника на буквите Веско оставя книгите и се обръща към тези, които му показаха пътя към тях.
„Да поздравя учителите, които работят в тези трудни времена и най-вече тези, които са ме учили, откакто бях малко дете до… То, всъщност, още съм малко дете, но досега“, казва младият читател.