Правителството и премиерът Пламен Орешарски работят в относителен медиен комфорт, констатира директорът на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, който представи данните от медийния мониториг за 2013 г.
Според анализа кабинетът и министър-председателят почти не получават остро изразена критика, а някои медии дори ги подкрепят безусловно. В същото време най-голямата опозиционна партия е принудена да действа в условията на по-неблагоприятно медийно отразяване.
Спасов отбеляза, че 2013 г. се откроява с мощни негативни медийни кампании по отношение на личности и партии, предаде БТА. "През 2013 видяхме как политическият език се радикализира и в тази своя доста екстремна радикализация той започна да се изпразва от съдържание, защото започваше все повече да залага в хиперболите в описването на политическия опонент и ситуацията в страната. Някои от основните политически лидери като Бойко Борисов и Сергей Станишев персонифицираха до крайност политическите конфликти и големият двубой се реализираше между мъже, а не между политици", каза още той.
Той коментира, че негативното отношение към правителството и премиера през миналата година остава феномен предимно за онлайн средата, тъй като исканията за оставка не срещат подкрепа в традиционните медии, въпреки че протестите са отразявани.
Мониторингът отчита още възход на лидера на "България без цензура" Николай Бареков, който се отличава с агресивно медийно присъствие. Докато при предишните проучвания лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов беше най-споменаван в медиите, то за 2013 г. той е изместен от премиера Пламен Орешарски. След тях се подреждат президентът Росен Плевнелиев, лидерът на БСП Сергей Станишев, бившият вътрешен министър Цветан Цветанов.
Промяна има и при медийния рейтинг на Плевнелиев. Преди той беше всеобщият медиен фаворит, а сега се отчитат остри критики срещу него. Рейтингът му е отрицателен - минус 2.6, което означава, че негативните публикации за него са 2.6 пъти повече от положителните.
Новият „медиен любимец” се явява премиерът Пламен Орешарски с медиен рейтинг 1.5. Той е политикът, който генерира най-много одобрение и това се случва въпреки интензивните протести срещу неговото правителство, отбеляза Орлин Спасов.
Най-голяма е промяната при Бойко Борисов - от 2.2 през 2011 г., 2.4 през 2012 г., рейтингът му се сгромолясва до минус 5.6 през 2013 г. Въпреки че Станишев отбелязва леко подобрение, все пак рейтингът му остава негативен - минус 3.5, а лидерът на "Атака" Волен Сидеров остава най-нехаресвания от българските медии политик с рейтинг минус 7.4.
В медийния мониторинг е анализирано отразяването на политиката в съответно четири всекидневника и телевизии ("Преса", "Сега", "Телеграф", "Труд" и БНТ, бТВ, Нова ТВ, ТВ7).
Независими медии?
60% от българите не вярват в независимостта на медиите, показва изследване на "Маркет Линкс" по поръчка на фондация "Конрад Аденауер", представено на същата пресконференция.
Мнозина се въздържат от оценка на българските медии, а 14% вярват в свободното медийно отразяване. В столицата едва 7% приемат медиите за независими. За 62% от българите телевизията е предпочитан информационен източник за политика, 20 на сто посочват интернет и 4 процента - пресата.
78 на сто споделят, че телевизията им помага да разберат по-добре политиката и икономиката, а 17 процента казват това за вестниците.
Спасов коментира, че е необходима национална политика по отношение на медийната среда и на саморегулацията на медиите в България.
Председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов обеща до лятото да има картина на собствеността на медиите. „СЕМ ще се опита да направи регистър на собствеността на електронните медиите и ще анализира и каква част от медийния пазар принадлежи на един и същ собствени. По-важният въпрос обаче е за финансирането на медиите, на е за собствеността”, каза Лозанов.