Вече шест години изнасилено момиче и близките му чакат правосъдие. Момичето е изнасилено през 2011 г. от шофьор в столичния градски транспорт, който веднага след като е пуснат под гаранция, започва отново да кара автобус в същия квартал, в който живее и жертвата.

Процесът още не е приключил на първа инстанция. Делото се отлага десетки пъти, няколко пъти е започвало отначало. А през цялото време, при всяко заседание на съда, жертвата и насилникът се срещат очи в очи в съдебната зала.

„Тя тогава беше в 10-ти клас. Заведох я на училище и отидох на работа.  В 11:58 часа дъщеря ми ми се обади по телефона крещейки, ревейки, изпаднала в шок и каза: „Мен ме изнасилиха...”, спомня си майката на момичето.

На 1 април 2011 година с тези думи започва кошмарът в живота на една майка. Милена казва, че никога няма да забрави как е изглеждало детето й:

„Гледката беше ужасяваща - разрошена, буквално посиняла в лицето. Ревеше, крещеше. Дъщеря ми отказваше да говори и благодарение на полицията и намесата на психолози тя започна да споделя какво се е случило - как й е бил ударен шамар, как е натикана в една тъмна кола и е закарана в покрайнините на София, където с нея е осъществен полов контакт”.

За престъплението е задържан 47-годишният шофьор в столичния градски транспорт Венцислав Каменов. Година след ареста е освободен и се връща на работа. Започва да кара автобус в квартала, в който живеят Милена и дъщеря й.

Въпреки упоритите усилия, екипът на bTV не успя да го открие на адреса, който е оставил в съда.

Наша проверка установи, че е осъждан два пъти - за грабеж и за измама. Излежал е присъдите си в Софийския затвор. След като остава в ареста близо година заради изнасилването на момичето, се връща отново в столичния градски транспорт.

„Доколкото знам има семейство, има деца, шофьор е в градския транспорт. Не знам към настоящия момент все още ли работи там, но след освобождаването му от Следствения арест, доколкото знам, се е върнал на работа пак там, в градския транспорт”, сподели майката.

От общината обясниха, че Венцислав Каменов наистина е работил в градския транспорт, но през 2015 година е дисциплинарно уволнен. Не стана ясно за какво. Всеки шофьор при започване на работа трябвало да представя свидетелство за съдимост.

От отговора, който получихме, не стана ясно проверени ли са документите на Каменов и как така един бивш затворник и настоящ подсъдим за изнасилване е превозвал пътници. Истинският ад за Милена и дъщеря й обаче започва, когато започва и делото срещу него.

Момичето припада, когато види изнасилвача си, свестяват я с вода, тече й кръв от носа, реве, разказва майка му и пита къде са конституционните права на дъщеря й.

Вместо да спести на момичето травмите от срещите с насилника, съдът започва да отлага делото. И срещите между жертва и извършител стават все повече.

„Навсякъде се тръби за правата на обвиняемия, респективно на подсъдимия, за нарушаването на тези права...питам - и не знам дали ще има кой да ми отговори - къде остава фигурата на пострадалия при наказателния процес в България”, коментира майката на жертвата.

От Софийския районен съд не отговориха на въпросите ни защо едно дело, при това за изнасилване на непълнолетна, продължава толкова дълго във времето. Юристи определят подобни срокове като недопустими и заради факта, че вместо да забрави, жертвата се връща към спомена за престъплението и за преживяното. От правосъдното министерство признават, че законът у нас превръща жертвата просто в свидетел.

„Детето - жертва следва да бъде изслушано веднага след престъплението. То да бъде заснето чрез видеоконферентна връзка или с камера и този запис да се използва като доказателство в съда, а не всеки път съдията да го вика и да го изслушва, и да се налага да застава до престъпника. Трябва да помислим за жертвите”, заяви Вергиния Мичева-Русева от Министерството на правосъдието.

Успокояват ни, че са предложени поправки в НПК, които ще гарантират правата на пострадалите, но до момента никой не е обяснил на Милена, че може и да не води дъщеря си всеки път в съда.

„Бих задала и друг въпрос - ако се касае за близък на магистрат, по същия начин ли ще се действа? Не се мери с един аршин”, смята майката на момичето.

Правата на Милена и дъщеря й са разписани в специална директива, която дава много права на жертвите. Страната ни обаче още не е синхронизирала законите си с тези правила.

„Закъснели сме. Директивата трябваше да се транспонира миналата година ноември месец и, ако бързо нашите предложения не отидат в Народното събрание, България ще влезе в наказателна процедура и плати и съответна санкция. Затова е важно да консолидираме текста и да се приеме в парламента, обясни Вергиния Мичева-Русева.

Майката на момичето казва, че вече не разчита нито на правосъдие, нито на човешко отношение.

„За мен нещата са загубена кауза. Просто ние ще продължим да си живеем в кошмара. Правосъдната система и магистратите ще спят спокойно”.

Парламентът има два месеца, за да гласува поправките. В противен случай страната ни ще трябва да плаща, а жертвите като Милена и детето й ще получават правосъдие толкова късно и на толкова висока цена, че за тях то няма да има смисъл.