"Ако младите хора покажат желанието си за работа, няма начин да останат незабелязани. Бих ги посъветвала, че си заслужава да бачкаш по 10-12 часа за без пари. Сигурно звучи нелепо. При мен всичко това възпита да ценя всяка малка стъпка, с която съм стигнала до там, където се намирам в момента", споделя Ивелина Драгнева, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя? 

Много ми е труден този въпрос. Философски. Аз съм човек, който не се отпуска. Не в лошия смисъл. Старая се ежедневно да надскачам, да надграждам себе си в професията. Човек с мечти, с амбиции да бъде по-добър, да се развива. Без да лети в облаците. Да учи нови неща. Да остане усмихнат. Много е важно да си усмихнат и да се радваш на малките неща, да си благодарен на шансовете, които ти се дават и да не ги изпускаш.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Първите ми стъпки са от 2008 година, тогава завърших гимназия и започнах следването си в Софийския университет "Св. Климент Охридски", специалност "Българска филология". Нямах търпение да започна работа, исках да съм журналист още от 9-10 клас. Попаднах на обява за стаж във вестник "Експрес" и там започнах като стажант на хонорар. Първата ми заплата беше 23 лева. Имах огромно желание да се развивам, бях съдебно - криминален репортер. Година по-късно отидох във вестник "Телеграф", вече със заплата 400 лева в същия ресор и останах 10 години. Винаги обаче съм искала да бъда телевизионен репортер. Мечтаех за това. Имах съмнение дали бих могла да се справя, дали "ставам" за екран. Затова отлагах. Накрая събрах смелост и се "хвърлих в дълбокото". От 2019 година съм репортер в телевизия. Най-доброто решение!

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Мисля, че закъснях мъничко с изпълнението на мечтата си да бъда телевизионен репортер. Казвам това, защото е важно младите момичета и момчета да не се страхуват да опитват, да излизат от зоната си на комфорт. Само така ще стигнат там, където си мечтаят да бъдат. И още нещо - професията "журналист" или "репортер" не е като да станеш директор някъде и край, да си стигнал лимита си, да си постигнал всичко в дадена сфера. Няма как да надмина мечтата си, тя си остава да бъда добър репортер и всеки следващ ден уча нещо ново и ставам по-добра. Имам още много мечти и цели в професията. 

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Стажовете не са просто важни, те са задължителни. Като репортер, който е започнал от стажант, без тази стъпка просто няма как да продължиш напред и да си добър в работата си. Така си мисля.

Има причина да споменавам колко е била първата ми заплата или заплатата ми година по-късно. И тя е, че заплатата няма значение. Поне в началото. Трябва да има желание. Голямо желание, хъс, мотивация да се развиваш. След това нещата си идват на мястото.

Преди малко повече от година и половина Dir.bg стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Идеалният кандидат е този, който е готов да учи и да работи много, за да постигне мечтите си в професионален план. Любопитен, с голям хъс, готов не просто да слуша, а да чува тези, които имат опит и му подават ръка. Не бива да лети в облаците, а да е фокусиран в настоящето. Да иска да се научи, да опитва, да не се отказва, да е упорит и търпелив.

Какви са трудностите, които според Вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

От своя опит не мисля, че има трудности в това. Може би студентите се демотивират от ниско заплащане или липса на такова, както и от липса на достатъчно персонално внимание. Но е добре да знаят, че всичко е в техните ръце. Ако покажат желанието си за работа, няма начин да останат незабелязани.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Отново ще отговоря от личния си опит. Завършила съм "Българска филология" и за мен тази специалност е изключително подходяща, за да си добър журналист. Книгите обогатяват, богатият речник е предимство, а и учи на любов и почит към българския език. Но! Обучението на терен в тази професия е безценно и без да него няма как да си добър в нея. Смятам, че всичко зависи от самите нас, а нивото на подготовка, поне в моя университет, е отлично.

Каква е рецептата за кариерен успех на Ивелина Драгнева?

Целта ми е винаги да върша работата си по възможно най-добрия начин. Задължително - без да пренебрегвам екипа, с когото работя - операторът е човекът, без когото аз няма как да направя, каквото и да е. И още - монтажистът, който "нарежда" пъзела от всичко, което е било в моята глава и тази на оператора. Шофьорът, разбира се, който ни помага с всичко, не просто ни вози. Без да цениш хората, с които работиш, трудно ще се справиш и ще стигнеш далеч.

А, и мъничко късмет, винаги съм имала късмет. 

Какви съвети получава от близките си, какво би казала на младите хора в България и какво според нея означава, че си е свършила работата – прочетете в цялото интервю на dir.bg