На 1 октомври 2014 г. ни сполетя поредната национална трагедия. 15 българи бяха погребани под руините на взрив в барутната фабрика "Миджур" в Горни Лом. Три жени бяха ранени.
15 семейства осиротяха. А още в първите часове на разследването като водеща версия беше посочена - човешка грешка.
Горни Лом не е същият днес. От вечерта на трагедията хората тук са други. Най-близките на 15 души не можаха да ги погребат. След взрива, от 13-те работници и двамата началници в завода, остана само пепел.
Пепелта обаче не успя да покрие истината. В завода за утилизация многократно са констатирани нарушения - във всяка част на процеса. Работниците са били обучавани на хартия. Предишните инциденти-пренебрегнати. Хората тук са категорични, че най-безпощадният убиец е бедността.
Да погледнем трагедията през очите на двама братя.
Барутните сираци
Казва, че е добре. Че някои дни минават бързо, а други се точат като години. Помните Павел. Момчето на 21, което взривът превърна едновременно в сирак и родител. Остана единствен да се грижи за 5-годишния си брат Иван. Загуби и двамата си родители. И никога не поиска нищо.
От три седмици Павел е без работа. Разказва, че е загубил предишната заради ангажиментите с брат си. Сега търси – нещо подходящо за млад човек с малко дете.
„Каква, то изборът не е много голям. Работа, без значение - вечер да си го прибирам от детската, сутрин да го карам.
Няма да видите Иван. Социалните са посъветвали брат му да не го показва. Ще видите само елхата, която момчето само е украсило за Коледа.
В търсене на истината
Експлозията в „Миджур" отне завинаги и сина на Димитър - Михаил. Часове след взрива, когато става ясно, че оцелели в Миджур няма, Димитър изказва съболезнования на собственика на завода за боеприпаси - Валери Митков, който също губи детето си.
„Той също като мен загуби сина си. Аз поне имах силата, в деня след взрива да му изкажа съболезнования. Той така и не го направи. Не мога да кажа какво бих му казал”, откровен е Димитър.
Докато чака истината за смъртта на детето си, той отказва извънсънсъдебно споразумение за размера на обезщетението. И води своята битка за истината: „Аз съм предприел действия, че аз ще съдя държавата за вноса на тия противопехотни мини за утилизация в България”.
Днес нито Димитър, нито Павел сочат с пръст виновник за отнетото семейство. И двамата искат истината.
Оцелелите работници в Миджур получиха едномесечни предизвестия за освобождаване. След това пътят ги отведе към трудовата борса.
Част от тях и сега казват, че отново биха обезвреждали мини. Заради бедността, която, както казахме, убива.
