Глобата за бензиностанциите, разследвани за картел, може да стигне 300 млн. лв.

Енергийни експерти пресметнаха, че щетите от картела са по 1 млрд. на година

Глобата за седемте вериги бензиностанции, уличени от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в създаване на картел, може да достигне 300 млн. лева, ако се докаже, че са договаряли незаконно на какви цени да продават горива.

Актът на антимонополната комисия обаче трябва да издържи и пред съда.

Енергийни експерти пресметнаха, че щетите от картела са по 1 млрд. на година.

Снимка: bTV

За обикновения шофьор това означава, че ако зарежда по 80 литра месечно, а цената е била изкуствено завишавана с 20 стотинки, то месечно той е бил ощетяван с 16 лева. За година това са почти 200 лева, а за три – над 580 лв.

Снимка: bTV

Ако тези загуби се умножат по над 2,5 млн. автомобила, тогава щетите само за шофьорите надскачат 1,6 млрд. лв.

Снимка: bTV

Това, което потребителите са надплатили, пълнейки резервоарите на колите си, обаче е само върхът на айсберга. Когато бизнесът плаща повече, това се натрупва върху крайната цена.

Бившият икономически министър Трайчо Трайков сравни щетите от картела с друга съвсем скорошна криза.

„Това са между половин и 1 милиард лева годишно, които тези компании взимат от джоба на потребителите. Ако ги насложите в годините, се получава още една КТБ“, каза той.

Сред най-сериозно ощетените са фирмите за превози, които на места плащат с 30 – 40 стотинки повече на литър гориво. Това се отразява на билетите, тъй като 60% от цената им се формира от горивата.

„Дано поне веднъж да стигнат до край. Много от нашите фирми наистина изнемогват“, коментира представителят на сдружение на автобусните превозвачи Симеон Милушев от 

Управляващите очакват цените на горивата да тръгнат надолу.

„Ако има проблем с пазара на горива, какъвто подозират от КЗК, би трябвало да изчезнат несъвършенствата и да се намалят цените“, коментира финансовият министър Владислав Горанов.

Ако отделен човек или фирма реши да съди бензиностанциите за претърпени щети обаче, ще трябва да почака първо КЗК да защити решението си пред съд. Чак тогава идва ред на гражданските искове. Статистиката показва, че досега подобни дела няма.

„Практически погледнато, в България желанието на хората и фирмите да си търсят правата в антитръстовото право не е на необходимото ниво. Такъв ни е манталитетът“, коментира адвокатът Петър Илиев.

Автобусните превозвачи са готови да са сред първите, завели иск. Загубите обаче ще трябва да се доказват за всяка стотинка.